Блог
Автор: Андроника Мàртонова
Този автор е написал 0 статии
Андроника Мàртонова
Доц. д-р Андроника Мàртонова е киновед, изследовател и университетски преподавател. Ръководител на Сектор Екранни изкуства в Институт за изследване на изкуствата – БАН. Научните ѝ интереси са насочени към междукултурния диалог в полето на екранните изкуства, с особен фокус върху българските киноархиви. Специалист по азиатско кино. Автор е на две монографии и множество студии и статии в специализираната и академична периодика у нас и в чужбина. Носител на наградите: „Проф. Марин Дринов“ – БАН, приз на СБФД и Съюз на учените, както и „Ikuo Hirayama Centre“ – Япония. Член на Гилдия Кинокритика към СБФД, FIPRESCI и NETPACK.
Приносът на Йосип Новак в българското кино
Интернационализацията на творческия процес и кинобизнеса е една от най-характерните особености на филмопроизводството и филмовия живот въобще още с изобретяването на киното. Първите пътуващи филмови оператори и устроители на кинопрожекции в България са чужденци. Основателите на първите постоянно действащи кинотеатри в София, поставили основите на националната филмова индустрия, също са с чуждестранен произход. Такива са и създателите на първите документални филми с български сюжети.
Хронологията на навлизането на звука в българските кина
В статията, поместена тук в секция „Библиотека“, може да прочетете изследването на Петър Кърджилов „Многошумната пролет на 1930-а година“ за ударното звуково преоборудване на българските кина.
Загадъчният филм „Македония“ (1923)
Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923, е заснет един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) ...
Филмът ,,След пожара над Русия‘‘ (1929, реж. Борис Грежов) – съхранените до днес филмови материали
Премиерата на филма е на 23. 09. 1929 в кино ,,Одеон‘‘[1] (Да не се бърка със сегашното филмотечно кино ,,Одеон‘‘, намиращо се на бул. ,,Патриарх ...
„Българското царство от основаването му до днес” – поредният загадъчен филм в историята на киното у нас
Заглавието „Българското царство от основаването му до днес” бива споменато за пръв път в родната киноисториография през 1979, когато сп. „Киноработник” отпечатва статията „Българският научно-популярен ...
Копието на филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922, реж. Васил Гендов), съхранявано в Българската национална филмотека
Както е известно голяма част от филмите на Васил Гендов са унищожени или изчезнали след бомбардировките над София по време на Втората световна война.
Български футболни филми от 1924
Осмите летни олимпийски игри (ЛОИ) – последните, организирани под ръководството на Пиер дьо Кубертен, се провеждат през 1924 година – от 4 май до 27 юли в Париж (Франция). Във връзка със събитието Българският олимпийски комитет (БОК) и Българската национална спортна федерация (БНСФ) – основани през 1923 с поръчението да осигурят участието на наши спортисти в VIII ЛОИ, организират състезания по някои от олимпийските спортове (тогава 19 на брой) с цел да селектират национални отбори, които да заминат за Париж, за да представят държавата ни за втори път (след 1896) на грандиозния за времето си планетарен спортен форум. Поредицата от надпревари, проведени предимно в София, бива неофициално наричана (най-вече в периодичния печат) „Българската олимпиада”.
Най-ранното балканско кино като единен културен и художествен феномен
Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022) е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.
Нови находки в стари вестници
Хроникално-документалният филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925) е несъмнено една от най-ярките творби, създадена в периода 1920–1940. Продължаващите проучвания извадиха на бял свят находки, които не променят драматично известното за филма, но обогатяват познанието за него.
Актьорската игра в ранното българско кино
Текстът дискутира проблема за изучаване на актьорската игра в ранното българско кино. Поставен е акцент върху необходимостта от разглеждане на естетическите, психологическите, социо-културните и политическите аспекти на динамиката на взаимодействието на актьора-творец със социума, които определят етапите при развитието на актьорското изкуство в българското кино, специфичните методи на работа, подхода към ролята, работата с режисьора, публичното възприятие на образите, формирането на актьорския екранен имидж, новаторството и пр., в контекста на цялостното развитие на изкуствата в Европа и в сложната политическа, обществена и културна ситуация в България между двете световни войни.
Неизвестно до днес продължение от 1921 на есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин
На 25 февруари 1909 в рубриката „Подлистник” на в. „Свободно слово” е публикувано есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин. То е появява две години и ...
Първата част на есето „Синема” от Иван Ст. Андрейчин от 1909 – оригиналната публикация
Във връзка с откритото от Петър Кърджилов неизвестно до днес продължение на този първи български опит за критическо-есеистично осмисляне на киното, предлагаме на читателите на www.bgkino.com текста на есето, така както е поместен на 25 февруари 1909 в рубриката „Подлистник” на в. „Свободно слово”. За целите на настоящото представяне оригиналният формат на публикацията е видоизменен.
Историята на киното като археология на културата на ХХ век
Не на последно място изучаването на битието на киното в минали исторически контексти ни помага да разберем неговото съвременно съществуване. По някакъв начин репликата „как са живели хората тогава“ винаги съдържа като подтекст „как ние живеем днес“.
Българска филмова култура между двете световни войни
С този сайт отваряме вратата към едно пространство, в което ще обсъждаме историята на българското кино. То обаче ще бъде разглеждано не толкова като сбор от теми и сюжети, индивидуални стилове и художествени тенденции, а като общ знаменател и спояващ елемент за цялостната култура на нацията.
Събития
Филмът на Васил Гендов „Бай Ганьо“ на 100 години.
На 7 декември от 18.30 в кино „Одеон“ в рамките на проект на Института за изследване на изкуството при БАН, подкрепен от фонд „Научни изследвания“ ...
Библиотека
Хърватин в полите на Витоша. Дейността на кинематографиста Йосип Новак в България (1934–1954)
През 1934 дългогодишният театрален актьор и режисьор Петър Константинов Стойчев (1879–1945) заминава за Белград, където влиза във връзка с кинооператора Йосип Новак и звукооформителя Стефан Мишкович.. Стойчев разработва филмов сценарий за музикална мелодрама и, за да материализира успешно проекта си, озаглавен „Песента на Балкана”, има нужда от висококачествени професионалисти с опит в реализацията на звукови филми.
Многошумната пролет на 1930-а година. Навлизането на озвучителните апаратури в софийските кина Петър Кърджилов
В статията за първи път се проследяват хронологично основните събития, свързани с преоборудването на българските киносалони със звуковъзпроизвеждащи инсталации през 1930 година. Наред с това са представени различните технологични практики за предаване на синхронен звук и говор в хода на филмовата прожекция. Процесът на навлизане на тези технически нововъведения в българския показ и филмово разпространение е разкрит като процес на остра конкуренция между различните кинопритежатели. Косвено са представени различните методи за реклама и популяризация чрез масовия и специализирания печат на новата звукова форма за съществуване на киноразвлечението. Документирана е точната последователност на процесите и са посочени първите звукови и говорящи филми, които се прожектират на български екран.
Съдбата на филма „Македония” (1923–1924)
Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923 е създаден един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) и считан от киноисториците на Република Северна Македония за „начало на македонското филмово творчество“. Създаването на филма и неговата съдба са забулени в легенди и полуистини, част от които са осветлени в изследването на Петър Кърджилов, което може да прочетете тук в секцията „Библиотека“.
,,Филмови трохи“ – българската визитка на световния Петър Увалиев
Преди да емигрира принудително в Англия, Петър Увалиев оставя значим обем от критическо творчество в България. Това се случва предимно през 30-те години на ХХ век, когато пише рецензии и изкуствоведски наблюдения на страниците на различни печатни издания. Те са събрани в книгата Филмови трохи, съставена от изследователя Костадин Костов.
Периодичният печат в България за филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922) на Васил Гендов
,,Освен режисьор Васил Гендов е и сценарист на творбата, разработил литературната ѝ основа по мотиви от произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо. Невероятни разкази за ...
Книга на Ана Гъргич за най-ранното кино на Балканите
Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022) е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.
Концепцията за пресечните точки в съвременното историческо изследване на изкуствата
Основен фокус на внимание са проблемите пред изследователите на историята на изкуствата в България през ХХ век. Обсъжда се идеята за търсене на полета на пресичане на разнообразни елементи и тенденции в различните изкуства – театър, кино, литература, изобразителни изкуства, музика. Студията за първи път е публикувана в сборника „Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век“, С., Институт за изследване изкуствата – БАН, 2015, с. 23–45.
Спорът между „Нашето кино“ и „Кинозвезда“/“Киновестник“
В историята на българската журналистика има десетки, ако не и стотици примери за блестящи полемики. Специализираната кинопериодика дава своя принос и в това специфично поле за изява, чрез един непопулярен, но много любопитен спор. Става въпрос за разразилото се съперничество между смятаното от българската киноистория за най-авторитетно издание от този период – Нашето кино (1924-1936) и Киновестник (1924-1925), който през 1925 се слива с Кинозвезда (1920-1929). Публикацията на д-р Росен Спасов е поместена за първи път в сп. ,,АРТизанин'', бр. 2/2017.
Съдбата на хроникално-документалния филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925)
В летописа на българското кино от немия период фигурират три хроникално-документални творби, които с право могат да бъдат наречени „филми легенди”. Заглавията им са „Балканската ...
„Неизвестно до днес продължение на „Синема”“
Петър Кърджилов анализира историята на двете части на „Синема“ от Иван Ст. Андрейчин и как се оценяват те в българското кинознание.
ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ С КИНОКАМЕРА: ЗАГАДЪЧНИТЕ ЛЮБА И НИКОЛА КУТИНЧЕВИ
Студията представя историята и богатия личен архив на Люба Кутинчева, пребивавала многократно в Азия през 1920-те и 1930-те години. Сред различните свидетелства за нейните пътешествия са и първите филмови ленти, заснети от българин в тази част на света. (опис на снимката: ДА - София, ф.1328к, оп.1, а.е.18, л.37)
Златан Дудов за българската кинопреса през 1924
Когато през лятото на 1924 след почти двегодишно отсъствие 21-годишният Златан Дудов се завръща за няколко месеца в София от Берлин, той е приятна изненадан от изобилието от български филмови списания. "Нашето кино" публикува неговата статия за съвременната българска кинопреса.
Васил Гендов – патриархът
Киноведите Петър Кърджилов и Александър Донев разговарят по повод изложбата „Васил Гендов. Живот между театъра и киното“, отбелязваща 130 години от рождението на пионера на българското кино.