Петър Кърджилов анализира историята на двете части на „Синема“ от Иван Ст. Андрейчин и как се оценяват те в българското кинознание.
„Неизвестно до днес продължение на „Синема”“
„Неизвестно до днес продължение на „Синема”“
- Петър Кърджилов
- април 3, 2022
- Киноиндустрия, Киното и Другите Изкуства
Петър Кърджилов анализира историята на двете части на „Синема“ от Иван Ст. Андрейчин и как се оценяват те в българското кинознание.
Петър Кърджилов анализира историята на двете части на „Синема“ от Иван Ст. Андрейчин и как се оценяват те в българското кинознание.


Петър Кърджилов
Завършва ВИТИЗ/НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” (1980), асоцииран член на сектор „Екранни изкуства” към Института за изследване на изкуствата при БАН. Автор на над 3000 журналистически материала, на 135 научни публикации (някои от които са преведени на английски, китайски, сръбски, румънски и македонски), на 23 книги, 11 от които са посветени на историята на българското кино, сред които: „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896–1915)” (2016) и „Загадките и времената на „Българан е галант” (2017) и двете публикувани от Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, „Кинохроники, заснети в Македония по време на три войни (1912–1918)” (2018, Македонски научен институт). Най-новата му книга „The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans” (2020, в 2 тома) е издание на „Cambridge Scholars Publishing”. През 2020 е награден от Министерството на културата с почетния знак „Златен век” (с огърлие) за „постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на културата”.
,,Филмови трохи“ – българската визитка на световния Петър Увалиев
Росен Спасов
януари 20, 2023
Преди да емигрира принудително в Англия, Петър Увалиев оставя значим обем от критическо творчество в България. Това се случва предимно през 30-те години на ХХ век, когато пише рецензии и изкуствоведски наблюдения на страниците на различни печатни издания. Те са събрани в книгата Филмови трохи, съставена от изследователя Костадин Костов.
Периодичният печат в България за филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922) на Васил Гендов
Росен Спасов
декември 12, 2022
,,Освен режисьор Васил Гендов е и сценарист на творбата, разработил литературната ѝ основа по мотиви от произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо. Невероятни разкази за ...
Книга на Ана Гъргич за най-ранното кино на Балканите
Александър Донев
юни 5, 2022
Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022) е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.
Концепцията за пресечните точки в съвременното историческо изследване на изкуствата
Йоана Спасова-Дикова
май 4, 2022
Основен фокус на внимание са проблемите пред изследователите на историята на изкуствата в България през ХХ век. Обсъжда се идеята за търсене на полета на пресичане на разнообразни елементи и тенденции в различните изкуства – театър, кино, литература, изобразителни изкуства, музика. Студията за първи път е публикувана в сборника „Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век“, С., Институт за изследване изкуствата – БАН, 2015, с. 23–45.
Спорът между „Нашето кино“ и „Кинозвезда“/“Киновестник“
Росен Спасов
април 13, 2022
В историята на българската журналистика има десетки, ако не и стотици примери за блестящи полемики. Специализираната кинопериодика дава своя принос и в това специфично поле за изява, чрез един непопулярен, но много любопитен спор. Става въпрос за разразилото се съперничество между смятаното от българската киноистория за най-авторитетно издание от този период – Нашето кино (1924-1936) и Киновестник (1924-1925), който през 1925 се слива с Кинозвезда (1920-1929). Публикацията на д-р Росен Спасов е поместена за първи път в сп. ,,АРТизанин'', бр. 2/2017.
Съдбата на хроникално-документалния филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925)
Петър Кърджилов
април 3, 2022
В летописа на българското кино от немия период фигурират три хроникално-документални творби, които с право могат да бъдат наречени „филми легенди”. Заглавията им са „Балканската ...