Блог

Кинокритика

Антон Маринович (30. 05. 1907 – 28. 03. 1976) – отдаден на киното

Антон Иванов Маринович е един от най-постоянните и продуктивни филмови критици от периода между двете световни войни. Неговото име се свързва с поне три специализирани ...

още →
Кино и ПубликаКинокритика

Стефан Гендов (10. 07. 1889 – 15. 03. 1951) – първият инфлуенсър

По-големият брат на филмовия пионер Васил Гендов е изключително продуктивен журналист, издател и театрален критик. Характерни и за двамата са поразителната енергия и амбиция, с ...

още →
Кинокритика

Златан Дудов (30. 01. 1903 – 12. 07. 1963) – първият престижен автор на сп. ,,Нашето кино‘‘

На 06. 04. 2023, в рамките на София филм фест, беше издадена и представена книгата ,,Златан Дудов. Правият път към киното‘‘ с автор Александър Донев. ...

още →
Кино и ОбществоКиноиндустрия

1938: „Великата Рилска пустиня”

На 1.IX.1939 от 11.30 ч. в салона на кино „Европа Палас” (наричано „Димитър Благоев” в годините на социализма) се събира „назначена” от Министерството на народното ...

още →
Кино и Общество

Великденският предолимпийски футболен турнир в София (27 април – 4 май 1924) на филм

Осмите летни олимпийски игри (ЛОИ) – последните, организирани под ръководството на Пиер дьо Кубертен, се провеждат през 1924 година – от 4 май до 27 ...

още →
Кино и Общество

Съдбата на филма „Македония” (1923–1924)

1903: Драмата, „защото осиротяваше цял народ”. Всеки филм (както и всеки човек) е орисан от съдбата. Предопределена от зачатие, което пък има своята предистория. Разказана ...

още →
Кино и ОбществоКиноиндустрия

Хърватин в полите на Витоша. Дейността на кинематографиста Йосип Новак в България (1934–1954)

На моя колега и приятел Бранко Бубеник, дългогодишен ръководител на ИНДОК – информационно-документалния мултимедиен център на Хърватската национална телевизия Йосип Новак от Славонски брод През ...

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Многошумната пролет на 1930-а година. Навлизането на озвучителните апаратури в софийските кина

„А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват”. От Матея свето Евангелие 13:16 Макар и Светото писание да не е ...

още →
Кино и ОбществоКиното и Другите Изкуства

Неизвестно до днес продължение на „Синема”

Първото стационарно кино в България, софийският „Модерен театър”, разтваря врати на 4.ХІІ.1908. Дейността му променя за кратко време кинобитието както в столицата, така и в ...

още →
Кино и Общество

Цели три филма за Земетресението’1928

На 14 април 1928, Велика събота, в 11 часа преди пладне цяла България бива разлюляна от силен земетръс, чийто епицентър се оказва край Чирпан. Сеизмичната ...

още →
Кино и Публика

Нитрат 25

Първият фестивал на нитратния филм е проведен през 1999 т.е. роден е в бомбардировките над Белград и Сърбия. Имайки предвид силно запалимият филмов материал, на ...

още →
Йосип Новак Кино и ОбществоКиноиндустрия

Приносът на Йосип Новак в българското кино

Интернационализацията на творческия процес и кинобизнеса е една от най-характерните особености на филмопроизводството и филмовия живот въобще още с изобретяването на киното. Първите пътуващи филмови оператори и  устроители на кинопрожекции в България са чужденци. Основателите на първите постоянно действащи кинотеатри в София, поставили основите на националната филмова индустрия, също са с чуждестранен произход. Такива са и създателите на първите документални филми с български сюжети.

още →
Кино и ПубликаКиноиндустрия

Хронологията на навлизането на звука в българските кина

В статията, поместена тук в секция „Библиотека“, може да прочетете изследването на Петър Кърджилов „Многошумната пролет на 1930-а година“ за ударното звуково преоборудване на българските кина.

още →
Кадър от филма "Македония" (1923) Кино и Общество

Загадъчният филм „Македония“ (1923)

Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923, е заснет един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) ...

още →
Кино и Публика

Филмът ,,След пожара над Русия‘‘ (1929, реж. Борис Грежов) – съхранените до днес филмови материали

Премиерата на филма е на 23. 09. 1929 в кино ,,Одеон‘‘[1] (Да не се бърка със сегашното филмотечно кино ,,Одеон‘‘, намиращо се на бул. ,,Патриарх ...

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

„Българското царство от основаването му до днес” – поредният загадъчен филм в историята на киното у нас

Заглавието „Българското царство от основаването му до днес” бива споменато за пръв път в родната киноисториография през 1979, когато сп. „Киноработник” отпечатва статията „Българският научно-популярен ...

още →
Киноиндустрия

Копието на филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922, реж. Васил Гендов), съхранявано в Българската национална филмотека

Както е известно голяма част от филмите на Васил Гендов са унищожени или изчезнали след бомбардировките над София по време на Втората световна война.

още →
Uncategorized

Най-ранното балканско кино като единен културен и художествен феномен

Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022)  е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.

още →
Кино и Общество

Нови находки в стари вестници

Хроникално-документалният филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925) е несъмнено една от най-ярките творби, създадена в периода 1920–1940. Продължаващите проучвания извадиха на бял свят находки, които не променят драматично известното за филма, но обогатяват познанието за него.

още →
Киното и Другите Изкуства

Актьорската игра в ранното българско кино

Текстът дискутира проблема за изучаване на актьорската игра в ранното българско кино. Поставен е акцент върху необходимостта от разглеждане на естетическите, психологическите, социо-културните и политическите аспекти на динамиката на взаимодействието на актьора-творец със социума, които определят етапите при развитието на актьорското изкуство в българското кино, специфичните методи на работа, подхода към ролята, работата с режисьора, публичното възприятие на образите, формирането на актьорския екранен имидж, новаторството и пр., в контекста на цялостното развитие на изкуствата в Европа и в сложната политическа, обществена и културна ситуация в България между двете световни войни. 

още →
Кино и ОбществоКиноиндустрия

Новооткритата втора част от 1921 на есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин

На 25 февруари 1909 в рубриката „Подлистник” на в. „Свободно слово” е публикувано есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин. То е появява две години и ...

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Историята на киното като археология на културата на ХХ век

Не на последно място изучаването на битието на киното в минали исторически контексти ни помага да разберем неговото съвременно съществуване. По някакъв начин репликата „как са живели хората тогава“ винаги съдържа като подтекст „как ние живеем днес“.

още →
Кино и Общество

Българска филмова култура между двете световни войни

С този сайт отваряме вратата към  едно пространство, в което ще обсъждаме историята на българското кино. То обаче ще бъде разглеждано не толкова като сбор от теми и сюжети, индивидуални стилове и художествени тенденции, а като общ знаменател и спояващ елемент за цялостната култура на нацията.

още →

Събития

КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ ПО ПРОЕКТ „КИНОКУЛТУРА, ИЗКУСТВА И НАЦИОНАЛНИ ОБРАЗИ В БЪЛГАРИЯ (КИНО.БГ). ФОРМИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ЗНАЧИМОСТ НА ФИЛМОВАТА КУЛТУРА В ПЕРИОДА МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ“

Институтът за изследване на изкуствата (БАН) организира от 2 до 5 май 2023 конференция с международно участие  по проект „КИНОКУЛТУРА, ИЗКУСТВА И НАЦИОНАЛНИ ОБРАЗИ В ...

още →
Писателят Чичо Стоян (Стоян М. Попов) в ролята на Бай Ганьо . Българска национална филмотека

Филмът на Васил Гендов „Бай Ганьо“ на 100 години.

На 7 декември от 18.30 в кино „Одеон“ в рамките на проект на Института за изследване на изкуството при БАН, подкрепен от фонд „Научни изследвания“ ...

още →

Библиотека

ВЛАСТТА НА КИНОТО. АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА МИСЪЛ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

ВЛАСТТА НА КИНОТО. АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА МИСЪЛ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ съдържа 120 студии и статии, които са представителна част от публикациите за кино в специализирани издания и масовата преса. Сред авторите са редактори на филмови списания (Александър Кребс, Пантелей Карасимеонов, Антон Маринович), активни кинокритици (Фани Попова-Мутафова, Кирил Кръстев, Чавдар Мутафов, Петър Увалиев), автори на постоянни рубрики в ежедневници (Анна Каменова и Сирак Скитник), други видни творци в литературата и културата на епохата: Николай Райнов, Гео Милев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Александър Балабанов, Добри Немиров, Ангел Каралийчев, Д. Б. Митов, Димитър Ненов, Тодор Павлов, Николай Фол и др. Със свои текстове присъстват изявени кинопрофесионалисти: режисьорите Васил Гендов и Петър К. Стойчев, продуцентът и киноразпространител Димитър Азманов, филмовият диригент и музикален оформител Георги Антонов и др. В книгата са включени техни кратки биографични справки, както и информация за изданията, в които са публикувани оригиналните текстове. Антологията е снабдена с показалци на цитираните имена и филмови заглавия.

още →
Кино и ОбществоКиноиндустрия

Нови данни за стари филми и за техните създатели

В богатия документален архив на Българската национална филмотека (БНФ) се съхраняват две машинописни странички, създадени на 19 юли 1960 в София и озаглавени „ЙОХАН РОЗЕВ”. ...

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Съдбата на хроникално-документалния филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925)

„Човечеството винаги е намирало повече аргументи, за да документира,  обясни и оправдае престъпления и диващини, отколкото, за ги осъди”.Срещната някъде мисъл В летописа на българското ...

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Чавдар Мутафов и Фани Попова-Мутафова – радикалната двойка на българската филмова мисъл

Взаимосвързани в живота и в творчеството си, а и във възгледите си за изкуството и киното, те са сред постоянните сътрудници на сп. Нашето кино ...

още →
Кино и Общество

Конференция с международно участие по проект „Кинокултура, изкуства и национални образи в България (кино.бг). формиране на обществената значимост на филмовата култура в периода между двете световни войни“ – ТЕМИ НА ДОКЛАДИ И УЧАСТНИЦИ

още →
Кино и Общество

Конференция с международно участие по проект „Кинокултура, изкуства и национални образи в България (кино.бг). формиране на обществената значимост на филмовата култура в периода между двете световни войни“ – ПРОГРАМА

още →
Йосип Новак Кино и ОбществоКиноиндустрия

Хърватин в полите на Витоша. Дейността на кинематографиста Йосип Новак в България (1934–1954)

През 1934 дългогодишният театрален актьор и режисьор Петър Константинов Стойчев (1879–1945) заминава за Белград, където влиза във връзка с кинооператора Йосип Новак и звукооформителя Стефан Мишкович.. Стойчев разработва филмов сценарий за музикална мелодрама и, за да материализира успешно проекта си, озаглавен „Песента на Балкана”, има нужда от висококачествени професионалисти с опит в реализацията на звукови филми.

още →
Реклами за „Лудият певец” във в. „Мир” Кино и ОбществоКино и Публика

Многошумната пролет на 1930-а година. Навлизането на озвучителните апаратури в софийските кина Петър Кърджилов

В статията за първи път се проследяват хронологично основните събития, свързани с преоборудването на българските киносалони със звуковъзпроизвеждащи инсталации през 1930 година. Наред с това са представени различните технологични практики за предаване на синхронен звук и говор в хода на филмовата прожекция. Процесът на навлизане на тези технически нововъведения в българския показ и филмово разпространение е разкрит като процес на остра конкуренция между различните кинопритежатели. Косвено са представени различните методи за реклама и популяризация чрез масовия и специализирания печат на новата звукова форма за съществуване на киноразвлечението. Документирана е точната последователност на процесите и са посочени първите звукови и говорящи филми, които се прожектират на български екран.

още →
Кадър оф филма "Македония" (1923) Кино и Общество

Съдбата на филма „Македония” (1923–1924)

Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923 е създаден един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) и считан от киноисториците на Република Северна Македония за „начало на македонското филмово творчество“. Създаването на филма и неговата съдба са забулени в легенди и полуистини, част от които са осветлени в изследването на Петър Кърджилов, което може да прочетете тук в секцията „Библиотека“.

още →
Кино и ПубликаКинокритика

,,Филмови трохи“ – българската визитка на световния Петър Увалиев

Преди да емигрира принудително в Англия, Петър Увалиев оставя значим обем от критическо творчество в България. Това се случва предимно през 30-те години на ХХ век, когато пише рецензии и изкуствоведски наблюдения на страниците на различни печатни издания. Те са събрани в книгата Филмови трохи, съставена от изследователя Костадин Костов.

още →
Кино и ОбществоКинокритика

Периодичният печат в България за филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922) на Васил Гендов

,,Освен режисьор Васил Гендов е и сценарист на творбата, разработил литературната ѝ основа по мотиви от произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо. Невероятни разкази за ...

още →

Книга на Ана Гъргич за най-ранното кино на Балканите

Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022) е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.

още →
Киното и Другите Изкуства

Концепцията за пресечните точки в съвременното историческо изследване на изкуствата

Основен фокус на внимание са проблемите пред изследователите на историята на изкуствата в България през ХХ век. Обсъжда се идеята за търсене на полета на пресичане на разнообразни елементи и тенденции в различните изкуства – театър, кино, литература, изобразителни изкуства, музика. Студията за първи път е публикувана в сборника „Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век“, С., Институт за изследване изкуствата – БАН, 2015, с. 23–45.

още →
Кино и ПубликаКинокритика

Спорът между „Нашето кино“ и „Кинозвезда“/“Киновестник“

В историята на българската журналистика има десетки, ако не и стотици примери за блестящи полемики. Специализираната кинопериодика дава своя принос и в това специфично поле за изява, чрез един непопулярен, но много любопитен спор. Става въпрос за разразилото се съперничество между смятаното от българската киноистория за най-авторитетно издание от този период – Нашето кино (1924-1936) и Киновестник (1924-1925), който през 1925 се слива с Кинозвезда (1920-1929). Публикацията на д-р Росен Спасов е поместена за първи път в сп. ,,АРТизанин'', бр. 2/2017.

още →
Кино и Общество

Съдбата на хроникално-документалния филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925)

В летописа на българското кино от немия период фигурират три хроникално-документални творби, които с право могат да бъдат наречени „филми легенди”. Заглавията им са „Балканската ...

още →
Иван Ст. Андрейчин КиноиндустрияКиното и Другите Изкуства

„Неизвестно до днес продължение на „Синема”“

Петър Кърджилов анализира историята на двете части на „Синема“ от Иван Ст. Андрейчин и как се оценяват те в българското кинознание.

още →
Кино и Общество

ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ С КИНОКАМЕРА: ЗАГАДЪЧНИТЕ ЛЮБА И НИКОЛА КУТИНЧЕВИ

Студията представя историята и богатия личен архив на Люба Кутинчева, пребивавала многократно в Азия през 1920-те и 1930-те години. Сред различните свидетелства за нейните пътешествия са и първите филмови ленти, заснети от българин в тази част на света. (опис на снимката: ДА - София, ф.1328к, оп.1, а.е.18, л.37)

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Златан Дудов за българската кинопреса през 1924

Когато през лятото на 1924 след почти двегодишно отсъствие 21-годишният Златан Дудов се завръща за няколко месеца в София от Берлин, той е приятна изненадан от изобилието от български филмови списания. "Нашето кино" публикува неговата статия за съвременната българска кинопреса.

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Васил Гендов – патриархът

Киноведите Петър Кърджилов и Александър Донев разговарят по повод изложбата „Васил Гендов. Живот между театъра и киното“, отбелязваща 130 години от рождението на пионера на българското кино.

още →