Блог

Uncategorized

Най-ранното балканско кино като единен културен и художествен феномен

Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022)  е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.

още →
Кино и Общество

Нови находки в стари вестници

Хроникално-документалният филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925) е несъмнено една от най-ярките творби, създадена в периода 1920–1940. Продължаващите проучвания извадиха на бял свят находки, които не променят драматично известното за филма, но обогатяват познанието за него.

още →
Киното и Другите Изкуства

Актьорската игра в ранното българско кино

Текстът дискутира проблема за изучаване на актьорската игра в ранното българско кино. Поставен е акцент върху необходимостта от разглеждане на естетическите, психологическите, социо-културните и политическите аспекти на динамиката на взаимодействието на актьора-творец със социума, които определят етапите при развитието на актьорското изкуство в българското кино, специфичните методи на работа, подхода към ролята, работата с режисьора, публичното възприятие на образите, формирането на актьорския екранен имидж, новаторството и пр., в контекста на цялостното развитие на изкуствата в Европа и в сложната политическа, обществена и културна ситуация в България между двете световни войни. 

още →
Кино и ОбществоКиноиндустрия

Неизвестно до днес продължение от 1921 на есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин

На 25 февруари 1909 в рубриката „Подлистник” на в. „Свободно слово” е публикувано есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин. То е появява две години и ...

още →
Кино и ОбществоКиноиндустрия

Първата част на есето „Синема” от Иван Ст. Андрейчин от 1909 – оригиналната публикация

Във връзка с откритото от Петър Кърджилов неизвестно до днес продължение на този първи български опит за критическо-есеистично осмисляне на киното, предлагаме на читателите на www.bgkino.com текста на есето, така както е поместен на 25 февруари 1909 в рубриката „Подлистник” на в. „Свободно слово”. За целите на настоящото представяне оригиналният формат на публикацията е видоизменен.

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Историята на киното като археология на културата на ХХ век

Не на последно място изучаването на битието на киното в минали исторически контексти ни помага да разберем неговото съвременно съществуване. По някакъв начин репликата „как са живели хората тогава“ винаги съдържа като подтекст „как ние живеем днес“.

още →
Кино и Общество

Българска филмова култура между двете световни войни

С този сайт отваряме вратата към  едно пространство, в което ще обсъждаме историята на българското кино. То обаче ще бъде разглеждано не толкова като сбор от теми и сюжети, индивидуални стилове и художествени тенденции, а като общ знаменател и спояващ елемент за цялостната култура на нацията.

още →

Събития

Няма публикации все още

Библиотека

Книга на Ана Гъргич за най-ранното кино на Балканите

Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022) е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.

още →
Киното и Другите Изкуства

Концепцията за пресечните точки в съвременното историческо изследване на изкуствата

Основен фокус на внимание са проблемите пред изследователите на историята на изкуствата в България през ХХ век. Обсъжда се идеята за търсене на полета на пресичане на разнообразни елементи и тенденции в различните изкуства – театър, кино, литература, изобразителни изкуства, музика. Студията за първи път е публикувана в сборника „Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век“, С., Институт за изследване изкуствата – БАН, 2015, с. 23–45.

още →
Кино и ПубликаКинокритика

Спорът между „Нашето кино“ и „Кинозвезда“/“Киновестник“

В историята на българската журналистика има десетки, ако не и стотици примери за блестящи полемики. Специализираната кинопериодика дава своя принос и в това специфично поле за изява, чрез един непопулярен, но много любопитен спор. Става въпрос за разразилото се съперничество между смятаното от българската киноистория за най-авторитетно издание от този период – Нашето кино (1924-1936) и Киновестник (1924-1925), който през 1925 се слива с Кинозвезда (1920-1929). Публикацията на д-р Росен Спасов е поместена за първи път в сп. ,,АРТизанин'', бр. 2/2017.

още →
Кино и Общество

Съдбата на хроникално-документалния филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925)

В летописа на българското кино от немия период фигурират три хроникално-документални творби, които с право могат да бъдат наречени „филми легенди”. Заглавията им са „Балканската ...

още →
Иван Ст. Андрейчин КиноиндустрияКиното и Другите Изкуства

„Неизвестно до днес продължение на „Синема”“

Петър Кърджилов анализира историята на двете части на „Синема“ от Иван Ст. Андрейчин и как се оценяват те в българското кинознание.

още →
Кино и Общество

ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ С КИНОКАМЕРА: ЗАГАДЪЧНИТЕ ЛЮБА И НИКОЛА КУТИНЧЕВИ

Студията представя историята и богатия личен архив на Люба Кутинчева, пребивавала многократно в Азия през 1920-те и 1930-те години. Сред различните свидетелства за нейните пътешествия са и първите филмови ленти, заснети от българин в тази част на света. (опис на снимката: ДА - София, ф.1328к, оп.1, а.е.18, л.37)

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Златан Дудов за българската кинопреса през 1924

Когато през лятото на 1924 след почти двегодишно отсъствие 21-годишният Златан Дудов се завръща за няколко месеца в София от Берлин, той е приятна изненадан от изобилието от български филмови списания. "Нашето кино" публикува неговата статия за съвременната българска кинопреса.

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Васил Гендов – патриархът

Киноведите Петър Кърджилов и Александър Донев разговарят по повод изложбата „Васил Гендов. Живот между театъра и киното“, отбелязваща 130 години от рождението на пионера на българското кино.

още →