Uncategorized
Антон Маринович (30. 05. 1907 – 28. 03. 1976) – отдаден на киното
Антон Иванов Маринович е един от най-постоянните и продуктивни филмови критици от периода между двете световни войни. Неговото име се свързва с поне три специализирани ...
Стефан Гендов (10. 07. 1889 – 15. 03. 1951) – първият инфлуенсър
По-големият брат на филмовия пионер Васил Гендов е изключително продуктивен журналист, издател и театрален критик. Характерни и за двамата са поразителната енергия и амбиция, с ...
Златан Дудов (30. 01. 1903 – 12. 07. 1963) – първият престижен автор на сп. ,,Нашето кино‘‘
На 06. 04. 2023, в рамките на София филм фест, беше издадена и представена книгата ,,Златан Дудов. Правият път към киното‘‘ с автор Александър Донев. ...
1938: „Великата Рилска пустиня”
На 1.IX.1939 от 11.30 ч. в салона на кино „Европа Палас” (наричано „Димитър Благоев” в годините на социализма) се събира „назначена” от Министерството на народното ...
Великденският предолимпийски футболен турнир в София (27 април – 4 май 1924) на филм
Осмите летни олимпийски игри (ЛОИ) – последните, организирани под ръководството на Пиер дьо Кубертен, се провеждат през 1924 година – от 4 май до 27 ...
Съдбата на филма „Македония” (1923–1924)
1903: Драмата, „защото осиротяваше цял народ”. Всеки филм (както и всеки човек) е орисан от съдбата. Предопределена от зачатие, което пък има своята предистория. Разказана ...
Хърватин в полите на Витоша. Дейността на кинематографиста Йосип Новак в България (1934–1954)
На моя колега и приятел Бранко Бубеник, дългогодишен ръководител на ИНДОК – информационно-документалния мултимедиен център на Хърватската национална телевизия Йосип Новак от Славонски брод През ...
Многошумната пролет на 1930-а година. Навлизането на озвучителните апаратури в софийските кина
„А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват”. От Матея свето Евангелие 13:16 Макар и Светото писание да не е ...
Неизвестно до днес продължение на „Синема”
Първото стационарно кино в България, софийският „Модерен театър”, разтваря врати на 4.ХІІ.1908. Дейността му променя за кратко време кинобитието както в столицата, така и в ...
Цели три филма за Земетресението’1928
На 14 април 1928, Велика събота, в 11 часа преди пладне цяла България бива разлюляна от силен земетръс, чийто епицентър се оказва край Чирпан. Сеизмичната ...
Приносът на Йосип Новак в българското кино
Интернационализацията на творческия процес и кинобизнеса е една от най-характерните особености на филмопроизводството и филмовия живот въобще още с изобретяването на киното. Първите пътуващи филмови оператори и устроители на кинопрожекции в България са чужденци. Основателите на първите постоянно действащи кинотеатри в София, поставили основите на националната филмова индустрия, също са с чуждестранен произход. Такива са и създателите на първите документални филми с български сюжети.
Хронологията на навлизането на звука в българските кина
В статията, поместена тук в секция „Библиотека“, може да прочетете изследването на Петър Кърджилов „Многошумната пролет на 1930-а година“ за ударното звуково преоборудване на българските кина.
Загадъчният филм „Македония“ (1923)
Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923, е заснет един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) ...
Филмът ,,След пожара над Русия‘‘ (1929, реж. Борис Грежов) – съхранените до днес филмови материали
Премиерата на филма е на 23. 09. 1929 в кино ,,Одеон‘‘[1] (Да не се бърка със сегашното филмотечно кино ,,Одеон‘‘, намиращо се на бул. ,,Патриарх ...
„Българското царство от основаването му до днес” – поредният загадъчен филм в историята на киното у нас
Заглавието „Българското царство от основаването му до днес” бива споменато за пръв път в родната киноисториография през 1979, когато сп. „Киноработник” отпечатва статията „Българският научно-популярен ...
Копието на филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922, реж. Васил Гендов), съхранявано в Българската национална филмотека
Както е известно голяма част от филмите на Васил Гендов са унищожени или изчезнали след бомбардировките над София по време на Втората световна война.
Най-ранното балканско кино като единен културен и художествен феномен
Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022) е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.
Нови находки в стари вестници
Хроникално-документалният филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925) е несъмнено една от най-ярките творби, създадена в периода 1920–1940. Продължаващите проучвания извадиха на бял свят находки, които не променят драматично известното за филма, но обогатяват познанието за него.
Актьорската игра в ранното българско кино
Текстът дискутира проблема за изучаване на актьорската игра в ранното българско кино. Поставен е акцент върху необходимостта от разглеждане на естетическите, психологическите, социо-културните и политическите аспекти на динамиката на взаимодействието на актьора-творец със социума, които определят етапите при развитието на актьорското изкуство в българското кино, специфичните методи на работа, подхода към ролята, работата с режисьора, публичното възприятие на образите, формирането на актьорския екранен имидж, новаторството и пр., в контекста на цялостното развитие на изкуствата в Европа и в сложната политическа, обществена и културна ситуация в България между двете световни войни.
Новооткритата втора част от 1921 на есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин
На 25 февруари 1909 в рубриката „Подлистник” на в. „Свободно слово” е публикувано есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин. То е появява две години и ...
Историята на киното като археология на културата на ХХ век
Не на последно място изучаването на битието на киното в минали исторически контексти ни помага да разберем неговото съвременно съществуване. По някакъв начин репликата „как са живели хората тогава“ винаги съдържа като подтекст „как ние живеем днес“.
Българска филмова култура между двете световни войни
С този сайт отваряме вратата към едно пространство, в което ще обсъждаме историята на българското кино. То обаче ще бъде разглеждано не толкова като сбор от теми и сюжети, индивидуални стилове и художествени тенденции, а като общ знаменател и спояващ елемент за цялостната култура на нацията.