КИНОКУЛТУРА, ИЗКУСТВА И НАЦИОНАЛНИ ОБРАЗИ В БЪЛГАРИЯ (1920-1940)
Формиране на обществената значимост на филмовата култура в периода между двете световни войни.
Научно-изследователски проект на учени от Институт за изследване на изкуствата при БАН и Българска национална филмотека, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“ на МОН (Договор № КП-06-Н60/6 от 16.11.2021.
КИНОКУЛТУРА, ИЗКУСТВА И НАЦИОНАЛНИ ОБРАЗИ В БЪЛГАРИЯ (1920-1940)
Формиране на обществената значимост на филмовата култура в периода между двете световни войни.
Научно-изследователски проект на учени от Институт за изследване на изкуствата при БАН и Българска национална филмотека, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“ на МОН (Договор № КП-06-Н60/6 от 16.11.2021.
блог
- Всички
- Uncategorized
- Кино и Общество
- Кино и Публика
- Киноиндустрия
- Киното и Другите Изкуства
- Всички
- Uncategorized
- Кино и Общество
- Кино и Публика
- Киноиндустрия
- Киното и Другите Изкуства
Приносът на Йосип Новак в българското кино
Интернационализацията на творческия процес и кинобизнеса е една от най-характерните особености на филмопроизводството и филмовия живот въобще още с изобретяването на киното. Първите пътуващи филмови оператори и устроители на кинопрожекции в България са чужденци. Основателите на първите постоянно действащи кинотеатри в София, поставили основите на националната филмова индустрия, също са с чуждестранен произход. Такива са и създателите на първите документални филми с български сюжети.
Хронологията на навлизането на звука в българските кина
В статията, поместена тук в секция „Библиотека“, може да прочетете изследването на Петър Кърджилов „Многошумната пролет на 1930-а година“ за ударното звуково преоборудване на българските кина.
Загадъчният филм „Македония“ (1923)
Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923, е заснет един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) ...
Събития
- Всички
- Всички
Филмът на Васил Гендов „Бай Ганьо“ на 100 години.
На 7 декември от 18.30 в кино „Одеон“ в рамките на проект на Института за изследване на изкуството при БАН, подкрепен от фонд „Научни изследвания“ ...
БИБЛИОТЕКА
- Всички
- Кино и Общество
- Кино и Публика
- Киноиндустрия
- Кинокритика
- Киното и Другите Изкуства
- Всички
- Кино и Общество
- Кино и Публика
- Киноиндустрия
- Кинокритика
- Киното и Другите Изкуства
Хърватин в полите на Витоша. Дейността на кинематографиста Йосип Новак в България (1934–1954)
През 1934 дългогодишният театрален актьор и режисьор Петър Константинов Стойчев (1879–1945) заминава за Белград, където влиза във връзка с кинооператора Йосип Новак и звукооформителя Стефан Мишкович.. Стойчев разработва филмов сценарий за музикална мелодрама и, за да материализира успешно проекта си, озаглавен „Песента на Балкана”, има нужда от висококачествени професионалисти с опит в реализацията на звукови филми.
Многошумната пролет на 1930-а година. Навлизането на озвучителните апаратури в софийските кина Петър Кърджилов
В статията за първи път се проследяват хронологично основните събития, свързани с преоборудването на българските киносалони със звуковъзпроизвеждащи инсталации през 1930 година. Наред с това са представени различните технологични практики за предаване на синхронен звук и говор в хода на филмовата прожекция. Процесът на навлизане на тези технически нововъведения в българския показ и филмово разпространение е разкрит като процес на остра конкуренция между различните кинопритежатели. Косвено са представени различните методи за реклама и популяризация чрез масовия и специализирания печат на новата звукова форма за съществуване на киноразвлечението. Документирана е точната последователност на процесите и са посочени първите звукови и говорящи филми, които се прожектират на български екран.
Съдбата на филма „Македония” (1923–1924)
Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923 е създаден един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) и считан от киноисториците на Република Северна Македония за „начало на македонското филмово творчество“. Създаването на филма и неговата съдба са забулени в легенди и полуистини, част от които са осветлени в изследването на Петър Кърджилов, което може да прочетете тук в секцията „Библиотека“.