- Всички
- Кино и Общество
- Кино и Публика
- Киноиндустрия
- Кинокритика
- Киното и Другите Изкуства
- Всички
- Кино и Общество
- Кино и Публика
- Киноиндустрия
- Кинокритика
- Киното и Другите Изкуства
,,Филмови трохи“ – българската визитка на световния Петър Увалиев
Преди да емигрира принудително в Англия, Петър Увалиев оставя значим обем от критическо творчество в България. Това се случва предимно през 30-те години на ХХ век, когато пише рецензии и изкуствоведски наблюдения на страниците на различни печатни издания. Те са събрани в книгата Филмови трохи, съставена от изследователя Костадин Костов.
Периодичният печат в България за филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922) на Васил Гендов
,,Освен режисьор Васил Гендов е и сценарист на творбата, разработил литературната ѝ основа по мотиви от произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо. Невероятни разкази за ...
Книга на Ана Гъргич за най-ранното кино на Балканите
Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022) е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.
Концепцията за пресечните точки в съвременното историческо изследване на изкуствата
Основен фокус на внимание са проблемите пред изследователите на историята на изкуствата в България през ХХ век. Обсъжда се идеята за търсене на полета на пресичане на разнообразни елементи и тенденции в различните изкуства – театър, кино, литература, изобразителни изкуства, музика. Студията за първи път е публикувана в сборника „Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век“, С., Институт за изследване изкуствата – БАН, 2015, с. 23–45.
Спорът между „Нашето кино“ и „Кинозвезда“/“Киновестник“
В историята на българската журналистика има десетки, ако не и стотици примери за блестящи полемики. Специализираната кинопериодика дава своя принос и в това специфично поле за изява, чрез един непопулярен, но много любопитен спор. Става въпрос за разразилото се съперничество между смятаното от българската киноистория за най-авторитетно издание от този период – Нашето кино (1924-1936) и Киновестник (1924-1925), който през 1925 се слива с Кинозвезда (1920-1929). Публикацията на д-р Росен Спасов е поместена за първи път в сп. ,,АРТизанин'', бр. 2/2017.
Съдбата на хроникално-документалния филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925)
В летописа на българското кино от немия период фигурират три хроникално-документални творби, които с право могат да бъдат наречени „филми легенди”. Заглавията им са „Балканската ...
„Неизвестно до днес продължение на „Синема”“
Петър Кърджилов анализира историята на двете части на „Синема“ от Иван Ст. Андрейчин и как се оценяват те в българското кинознание.
ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ С КИНОКАМЕРА: ЗАГАДЪЧНИТЕ ЛЮБА И НИКОЛА КУТИНЧЕВИ
Студията представя историята и богатия личен архив на Люба Кутинчева, пребивавала многократно в Азия през 1920-те и 1930-те години. Сред различните свидетелства за нейните пътешествия са и първите филмови ленти, заснети от българин в тази част на света. (опис на снимката: ДА - София, ф.1328к, оп.1, а.е.18, л.37)
Златан Дудов за българската кинопреса през 1924
Когато през лятото на 1924 след почти двегодишно отсъствие 21-годишният Златан Дудов се завръща за няколко месеца в София от Берлин, той е приятна изненадан от изобилието от български филмови списания. "Нашето кино" публикува неговата статия за съвременната българска кинопреса.
Васил Гендов – патриархът
Киноведите Петър Кърджилов и Александър Донев разговарят по повод изложбата „Васил Гендов. Живот между театъра и киното“, отбелязваща 130 години от рождението на пионера на българското кино.