Взаимосвързани в живота и в творчеството си, а и във възгледите си за изкуството и киното, те са сред постоянните сътрудници на сп. Нашето кино в средата и до края на 1920-те – Чавдар Мутафов (01. 10. 1889 – 10. 03. 1954) с рецензии, очерци и превод, а Фани Попова-Мутафова (16. 10. 1902 – 09. 07. 1977) с аналитични рецензии, портрети и коментари. Основното занимание и на двамата е литературата и са част от онази многобройна група интелектуалци, която вижда в киното не само техническото чудо и панаирджийската атракция, а неограничените му възможности за израз на високохудожествени стойности. Десетилетията на 20-те и 30-те години от миналия век са характерни с необичаен изблик на интелектуални идеи в областта на киното на родна почва. Повърхностен поглед върху текстовете на Мутафови в Нашето кино показва техните предпочитани тематики. Те пишат изключително за световното кино на българския екран и за най-големите му образци, бъдещи крайъгълни камъни в кино историята – от ,,Кабинетът на д-р Калигари‘‘, през ,,Пречупената линия‘‘ и ,,Наполеон‘‘ до звуковия шедьовър ,,Синият ангел‘‘. Превес, разбира се взимат немските филми, не само заради популярността и огромния пазарен дял, който представляват в афиша по това време, но и заради културните предпочитания на семейството, което пребивава в Мюнхен от 1922 до 1925. Там те попиват от местната култура и изкуство и затвърждават, както творческите, така и политическите си убеждения.
След завръщането си в България, те започват да споделят своите естетически възгледи. Мутафов се увлича по киното, но само доколкото то е част от модерния свят. Пише за чужди филми и актьори и се въздържа от мнение за развитието на българския филм. Освен това, както и в писателското си творчество, така и в ролята си на филмов критик не е особено продуктивен, все пак по професионално образование е машинен инженер и архитект. На страниците на запазените до днес броеве на Нашето кино има публикувани само 4 негови материала като 2 от тях са преводи. Рецензията му за ,,Кабинетът на д-р Калигари‘‘ и портретът на Лилиян Гиш обаче, са забележителни със своята ерудиция и проницателност.
Много по-интересни, предизвикателни, а понякога и шокиращи са публикациите на съпругата му Фани Попова-Мутафова (7 в запазените до днес броеве на Нашето кино, 2 от тях преводи). С особено самочувствие (може би придобито от престоя в Мюнхен) тя посочва, както силните, така и слабите черти на световните образци в киното.Първоначално публикува като преводач. Нейният краен стил се проявява в критически рецензии за филми и обобщаващи коментари. В статия за световното филмово производство, публикувана в бр. 43 от 20. 09. 1925 заключава, че американското кино показва ,,истинска расова красота‘‘ и ,,Английското и японското кино са без значение.‘‘ Осъжда бездарието в изкуството и определя ,,Метрополис‘‘ като ,,слаб филм‘‘. Мненията ѝ са радикални и провокативни, а езикът ѝ понякога излиза от рамките на подходящия тон за едно издание, свързано с култура и изкуство.
До известна степен бихме могли да извиним радикалните изказвания на Фани Попова-Мутафова с нейната крехка възраст, но най-вече с увлечението ѝ по авангардното изкуство. В този смисъл те са по-скоро продиктувани от естетически принципи, отколкото от социо-политически предпочитания. Въпреки това те ще допринесат за тъжната съдба на нея и съпруга ѝ след комунистическия преврат от 09. 09. 1944, показана подробно в документалния филм ,,Малката маркиза‘‘ на режисьора Станислав Дончев.
