Библиотека
Многошумната пролет на 1930-а година. Навлизането на озвучителните апаратури в софийските кина Петър Кърджилов
Многошумната пролет на 1930-а година. Навлизането на озвучителните апаратури в софийските кина Петър Кърджилов
- Петър Кърджилов
- май 22, 2023
- Кино и Общество, Кино и Публика, Киноиндустрия, Кинокритика
В статията за първи път се проследяват хронологично основните събития, свързани с преоборудването на българските киносалони със звуковъзпроизвеждащи инсталации през 1930 година. Наред с това са представени различните технологични практики за предаване на синхронен звук и говор в хода на филмовата прожекция. Процесът на навлизане на тези технически нововъведения в българския показ и филмово разпространение е разкрит като процес на остра конкуренция между различните кинопритежатели. Косвено са представени различните методи за реклама и популяризация чрез масовия и специализирания печат на новата звукова форма за съществуване на киноразвлечението. Документирана е точната последователност на процесите и са посочени първите звукови и говорящи филми, които се прожектират на български екран.
В статията за първи път се проследяват хронологично основните събития, свързани с преоборудването на българските киносалони със звуковъзпроизвеждащи инсталации през 1930 година. Наред с това са представени различните технологични практики за предаване на синхронен звук и говор в хода на филмовата прожекция. Процесът на навлизане на тези технически нововъведения в българския показ и филмово разпространение е разкрит като процес на остра конкуренция между различните кинопритежатели. Косвено са представени различните методи за реклама и популяризация чрез масовия и специализирания печат на новата звукова форма за съществуване на киноразвлечението. Документирана е точната последователност на процесите и са посочени първите звукови и говорящи филми, които се прожектират на български екран.
Петър Кърджилов
Завършва ВИТИЗ/НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” (1980), асоцииран член на сектор „Екранни изкуства” към Института за изследване на изкуствата при БАН. Автор на над 3000 журналистически материала, на над 150 научни публикации (някои от които са преведени на английски, китайски, сръбски, румънски и македонски), на 24 книги, 12 от които са посветени на историята на българското кино, сред които: „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896–1915)” (2016) и „Загадките и времената на „Българан е галант” (2017) и двете публикувани от Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, „Кинохроники, заснети в Македония по време на три войни (1912–1918)” (2018, Македонски научен институт), „The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans” (2020, в 2 тома) - издание на „Cambridge Scholars Publishing”. Най- новата му книга излезе в края на 2022 - "Летопис на нямото кино в София (1896 -1933), написана в съавтроство с Ирина Китова и Зорница Кръстева. През 2020 е награден от Министерството на културата с почетния знак „Златен век” (с огърлие) за „постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на културата”.
ВЛАСТТА НА КИНОТО. АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА МИСЪЛ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ
ВЛАСТТА НА КИНОТО. АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА МИСЪЛ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ съдържа 120 студии и статии, които са представителна част от публикациите за кино в специализирани издания и масовата преса. Сред авторите са редактори на филмови списания (Александър Кребс, Пантелей Карасимеонов, Антон Маринович), активни кинокритици (Фани Попова-Мутафова, Кирил Кръстев, Чавдар Мутафов, Петър Увалиев), автори на постоянни рубрики в ежедневници (Анна Каменова и Сирак Скитник), други видни творци в литературата и културата на епохата: Николай Райнов, Гео Милев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Александър Балабанов, Добри Немиров, Ангел Каралийчев, Д. Б. Митов, Димитър Ненов, Тодор Павлов, Николай Фол и др. Със свои текстове присъстват изявени кинопрофесионалисти: режисьорите Васил Гендов и Петър К. Стойчев, продуцентът и киноразпространител Димитър Азманов, филмовият диригент и музикален оформител Георги Антонов и др. В книгата са включени техни кратки биографични справки, както и информация за изданията, в които са публикувани оригиналните текстове. Антологията е снабдена с показалци на цитираните имена и филмови заглавия.
Нови данни за стари филми и за техните създатели
В богатия документален архив на Българската национална филмотека (БНФ) се съхраняват две машинописни странички, създадени на 19 юли 1960 в София и озаглавени „ЙОХАН РОЗЕВ”. ...
Съдбата на хроникално-документалния филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925)
„Човечеството винаги е намирало повече аргументи, за да документира, обясни и оправдае престъпления и диващини, отколкото, за ги осъди”.Срещната някъде мисъл В летописа на българското ...
Чавдар Мутафов и Фани Попова-Мутафова – радикалната двойка на българската филмова мисъл
Взаимосвързани в живота и в творчеството си, а и във възгледите си за изкуството и киното, те са сред постоянните сътрудници на сп. Нашето кино ...
