Киноиндустрия

Копието на филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922, реж. Васил Гендов), съхранявано в Българската национална филмотека

Както е известно голяма част от филмите на Васил Гендов са унищожени или изчезнали след бомбардировките над София по време на Втората световна война.

още →
Кино и Общество

Български футболни филми от 1924

Осмите летни олимпийски игри (ЛОИ) – последните, организирани под ръководството на Пиер дьо Кубертен, се провеждат през 1924 година – от 4 май до 27 юли в Париж (Франция). Във връзка със събитието Българският олимпийски комитет (БОК) и Българската национална спортна федерация (БНСФ) – основани през 1923 с поръчението да осигурят участието на наши спортисти в VIII ЛОИ, организират състезания по някои от олимпийските спортове (тогава 19 на брой) с цел да селектират национални отбори, които да заминат за Париж, за да представят държавата ни за втори път (след 1896) на грандиозния за времето си планетарен спортен форум. Поредицата от надпревари, проведени предимно в София, бива неофициално  наричана (най-вече в периодичния печат) „Българската олимпиада”.

още →
Uncategorized

Най-ранното балканско кино като единен културен и художествен феномен

Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022)  е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.

още →
Кино и Общество

Нови находки в стари вестници

Хроникално-документалният филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925) е несъмнено една от най-ярките творби, създадена в периода 1920–1940. Продължаващите проучвания извадиха на бял свят находки, които не променят драматично известното за филма, но обогатяват познанието за него.

още →
Киното и Другите Изкуства

Актьорската игра в ранното българско кино

Текстът дискутира проблема за изучаване на актьорската игра в ранното българско кино. Поставен е акцент върху необходимостта от разглеждане на естетическите, психологическите, социо-културните и политическите аспекти на динамиката на взаимодействието на актьора-творец със социума, които определят етапите при развитието на актьорското изкуство в българското кино, специфичните методи на работа, подхода към ролята, работата с режисьора, публичното възприятие на образите, формирането на актьорския екранен имидж, новаторството и пр., в контекста на цялостното развитие на изкуствата в Европа и в сложната политическа, обществена и културна ситуация в България между двете световни войни. 

още →
Кино и ОбществоКиноиндустрия

Неизвестно до днес продължение от 1921 на есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин

На 25 февруари 1909 в рубриката „Подлистник” на в. „Свободно слово” е публикувано есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин. То е появява две години и ...

още →
Кино и ОбществоКиноиндустрия

Първата част на есето „Синема” от Иван Ст. Андрейчин от 1909 – оригиналната публикация

Във връзка с откритото от Петър Кърджилов неизвестно до днес продължение на този първи български опит за критическо-есеистично осмисляне на киното, предлагаме на читателите на www.bgkino.com текста на есето, така както е поместен на 25 февруари 1909 в рубриката „Подлистник” на в. „Свободно слово”. За целите на настоящото представяне оригиналният формат на публикацията е видоизменен.

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Историята на киното като археология на културата на ХХ век

Не на последно място изучаването на битието на киното в минали исторически контексти ни помага да разберем неговото съвременно съществуване. По някакъв начин репликата „как са живели хората тогава“ винаги съдържа като подтекст „как ние живеем днес“.

още →
Кино и Общество

Българска филмова култура между двете световни войни

С този сайт отваряме вратата към  едно пространство, в което ще обсъждаме историята на българското кино. То обаче ще бъде разглеждано не толкова като сбор от теми и сюжети, индивидуални стилове и художествени тенденции, а като общ знаменател и спояващ елемент за цялостната култура на нацията.

още →