Блог

Цели три филма за Земетресението’1928

На 14 април 1928, Велика събота, в 11 часа преди пладне цяла България бива разлюляна от силен земетръс, чийто епицентър се оказва край Чирпан. Сеизмичната дейност продължава до 25 април, достигайки максимума си на 18-и, когато бива отчетен магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер (въведена 5 години по-късно)[1]. Тази поредица от трусове бива наречена Чирпанско земетресение, Пловдивско земетресение или Земетресението в Южна България, защото най-силно засегнати са селищата в Маришкия сеизмичен район – градовете Чирпан, Пловдив и Борисовград (Първомай), селата Папазли (Поповица), Сатъбегово (Милево), Гълъбово, Садово…

„Земетресението” на Васил Гендов

„Изхождайки от убеждението, че филмът трябва винаги да регистрира всички големи обществени събития – спомня си бащата на българското кино Васил Гендов, – аз реших да се направят постъпки за филмирането на нещастието, за да се направи достъпно за погледа на всички… Обърнах се към министерствата на просветата и вътрешните работи за помощ и съдействие, но ми беше отказано.Тогава по свой личен почин ангажирах оператора Константинов и заминахме веднага на мястото на катастрофата. Това беше една картина, която мъчно се подаваше на описание, и само обективът на апарата можеше да даде представа за голямото нещастие”[2].

В. „Комедия”, чийто редактор е Стефан Гендов, братът на Васил Гендов, не само потвърждава тази информация, но и я допълва: „Известният кино-режисьор и артист В. х. Гендов е снел на филм станалите напоследък разрушения в Пловдив, Чирпан, Борисовград, Папазлий и др. от земетресенията и замина на 26 м. м. [26 април] в Виена, за да го изработи и копира. Наскоро филма ще бъде прожектиран в Виена. Както се научаваме филма е излязъл отлично и ще направи потресающе впечатление на запад. Този филм е снет от нашия кино-оператор г. Константинов с изрядна вещина”[3].

Известията за филма на Васил Гендов в софийската и пловдивската преса

Христо Константинов[4] (1897–1940) е първият професионално подготвен български кинооператор – през 1920–1923 специализира в Лайпциг, откъдето се завръща с диплома за „кандидат киноинженер” и кинокамера „Дебри”. От 1924 до 1931 завежда държавната филмова лаборатория към отдел „Кинематографическо производство” при Министерството на народното просвещение (МНП), където реализира над петдесет (със сигурност) хроникално-документални и научнопопулярни филма, сред които: „Атентатът в „Света Неделя” (1925), „Земетресението в Южна България” (1928), „Хилядогодишнината от Симеоновото царуване” (1929), „Празникът на родния престол” („Сватбата на цар Борис III”, 1930), „Прослава на Левски” (1931) – проследяващ откриването на „възобновеното Къкринско ханче-музей”, отразява хубостите на мнозина български градове: София, Пловдив, Търново, Сливен, Плевен, Враца, Копривщица, Трявна… Запечатани от Константинов епизоди, предназначени за кинохрониката, биват прожектирани в Западна Европа. Той е първият българин, заснел самостоятелно игрален филм – „Чарли Чаплин на Витоша” (1924), след което прави същото още осем пъти. През лятото на 1933 е сред основателите на Съюза на българските филмови производители.

„Филмът беше занесен за преработка във Виена – продължава разказа си за заснемането на земетресението Васил Гендов, – където с помощта на българското студентско дружество се предприе акция за събиране на помощи за пострадалите. Филмът беше прожектиран в София в кино „Пачев” като допълнение на програмата в продължение на 10 дена”[5].

В броя си от месец май 1928 сп. „Киноизкуство” отпечатва седмичната програма на кината в София (най-вероятно за периода 14–20 май) – списък от наименования на киносалони и заглавия на филми, в който под № 6 се споменава: „Кино Пачев – „Земетресението в България” – Гендов филм”[6]. На 16 май в. „Мир” огласява: „Театър „Пачев” днес извънредна програма: Трагедията на България – землетресението. Високо художествените филми: Елегия и Обожаване. Световна хроника”[7]. Същият текст се повтаря и в следващите два броя на вестника[8].

Последствията от земетръса

След това филмът, единственият документален, който Васил Гендов реализира през близо 30-годишната си дейност като кинорежисьор, потегля към провинциалните екрани. „Големият български филм, който шествува при небивал успех в цяла България „Човекът, който забрави Бога”, поради силното настояване на кинолюбителите ще се повтори на 1 того [1.VIII.1928] в кино „Екзелсиор” – информира жителите на Пловдив излизащото в града сп. „Кинозвезда” – заедно с новия филм „Земетресението” /Трагедията на Южна България/ в две големи части. Това е единствения подробен филм за земетресението, откупен за цяла Европа. Оригинални снимки, направени 6 чàса след катастрофата. Разрушенията в Пловдив, Чирпан, Борисовград, Папазли, Садово и други. Големите пукнатини на земята, избягалото население, бедствията, убития добитък, ранени и болни. Филмът е сниман под режисьорството на г. Васил х. Гендов, който е привършил снимките на последния си филм за 1928–1929 г. „Пътя на безпътните” в 8 части, с участието на 25 души български артисти и около сто статисти”[9].

Местните всекидневници „Борба” и „Юг” също рекламират двата Гендови филма, акцентирайки, разбира се, върху игралния, но и не пропускайки съпътстващия го по-малък документален събрат. На 1 август „Борба”[10] отпечатва (без никакви промени) текста, публикуван в сп. „Кинозвезда”, придружавайки го с рекламно каре, възхваляващо големия български филм „Човекът, който забрави Бога”, прожектиран „заедно с оригинални снимки от земетресението, подробен филм, откупен за Европа, който е възпроизведен 6 часа след катастрофата от известния режисьор Васил х. Гендов”[11]. На следващия ден вестникът помества рекламно каре, в което също се споменава заглавието на социалната мелодрама, заедно с която „ще се представят снимки из Трагедията в южна БългарияЗеметресението. Снимките са правени 6 ч. след катастрофата… Има много моменти снети в време на трусовете. Монополното право за този филм в чужбина е на известния режисьор Васил х. Гендов. Днес. Извънред[на]. програма”[12]. „Юг” прави същото[13].

Фотографите на в. „Зора” също запечатват драмата на хиляди българи

На 10 и 11 август 1928 върху екрана на бургаското кино „Летен кинопарк” е показан „Човекът, който забрави Бога” заедно със „Земетресението” (2 части)[14]. Оказва се, че двата филма на Васил Гендов вървят рамо до рамо, шестват като добре синхронизиран тандем из татковината ни. Което означава, че той е разполагал с копието или копията им. „По-късно предложих на общините на пострадалите градове – уверява Васил Гендов, подкрепяйки хипотезата, че позитивното копие на „Земетресението” му е било под ръка – да им се изработи по едно копие за съхранение в библиотеките им срещу заплащане само на материала. Всички обаче отказаха и само известният софийски лекар д-р Сираков по своя инициатива поиска едно копие, засягащо само Борисовград, в качеството си на председател на Борисовградската дружба в София. По-късно узнах, че той е подарил копието на Общината в Борисовград като личен подарък”[15].

„Земетресението” на ДУК

От друга страна, съществуват документални свидетелства, че на 25 април кинооператорът Христо Константинов и учителят във II софийска мъжка гимназия Христо Кантарджиев, който от лятото на 1927 е назначен и за управител на Софийския държавен ученически кинотеатър, биват командировани от МНП „с право на дневни пари” с цел да направят „кинематографски снимки” из „местата на землетръса в Тракия” и от „живота на пострадалото население”, от които впоследствие „да се изработи филм”[16]. Двамата служители на Държавния ученически кинематограф/кинотеатър (ДУК) изпълняват поставената им задача и заснемат материал, запечатал последствията от разрушителната ярост на подземната стихия, който е бил обработен през лятото на 1928, но не във Виена, а в лабораторията на ДУК в София. „Лабораторията при Държавния Ученически Кинотеатър започна да работи – пише на 21 юни 1928 Христо Кантарджиев до „отделението за средните училища” при МНП. – В нея, макар и не инсталирана добре и при най-неблагоприятни условия, се изработи филма, който ще остане като исторически документ, „КАТАСТРОФАЛНОТО ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ”, станало на 14 и 18 април т. г. Филмът е дълъг 1000 метра, с надписите 1300 м. Изработката е много добра, бих казал художествена, и този филм дава много ясна представа за разрушенията и геологичните промени, причинени от земетръса. Филмът ще може да служи като учебно пособие в гимназиите при изучаване земетръсните явления. Този пръв опит показва, че в лабораторията за в бъдаще ще могат с всичката гаранция за успех, да се изработват филми, които да илюстрират важни събития от нашия обществен и стопански живот… Също така, бих молил почитаемото Министерство, да съобщи на Министерството на Външните Работи, че имаме готов филма „Земетресението в България”, та ако би могъл да послужи – да бъде откупено едно копие от него”[17].

Архивни документи, свидетелстващи, че през април 1928 МНП изпраща своите служители Христо Константинов и Христо Кантарджиев да заснемат „местата на землетръса в Тракия” и да изработят филм за катастрофата

След седмица, на 28 юни, Александър Радославов (1878–1951), главният секретар на МНП, отправя писмо не само до МВнР, но и до седем други министерства, в което повтаря основното от текста, подаден му от Христо Кантарджиев, допълвайки с едно изречение информацията, отнасяща се за филма „Земетресението в България”: „Копия от него могат да се доставят от лабораторията на умерена цена”[18].

През ноември 1929 в. „Свободна реч” отпечатва статията „Държавно филмово производство”, чийто автор, този път е скрит зад еднобуквения псевдоним „D” (навярно Димитър Г. Даскалов – Д. Г. Д.), известява: „По-усърдно лабораторията е заработила от преди две години. Филмирани са земетресението в Южна България – 1.500 м., от който е изпратено копие в филмовия институт при Обществото на народите”[19]. Когато на 30 август 1931 Христо Константинов подава оставка като „заведующ Държавната филмова лаборатория при Фонд „Кино-просвета”, „създадена” от него през 1924, той припомня приноса си за оцеляването и просъществуването й въпреки крайните материални затруднения, подчертавайки: „При тези условия можах да изработя редица малки и големи български филми, като катастрофалното земетресение в Южна България…”[20].

Днес не се знае със сигурност дали този хроникално-документален филм е бил прожектиран в софийското Ученическо кино или в някой от филиалите му из страната, но пък се знае, че е бил окончателно завършен (лабораторно обработен, монтиран и снабден с междукадрови надписи) през втората половина на месец юни 1928. Известно е също, че впоследствие той е бил заведен под титула „Земетресението” (4 части, 1000 м., към които са добавени 300 м. надписи) в „Списък на драмите – собственост на ДУК”[21], който е част от деветте страници на „Списък на филмите, намиращи се в библиотеката при фонд „Кино Просвета” на 28.V.1931 год.”[22].

„Земетресението” на Йохан Розев

Като всяка лоша новина и тази за земетресението се разнася бързо по света, оказвайки се добре дошла в редакциите на едни от най-популярните и авторитетни европейски периодични издания. Техни представители се отправят тутакси към района на бедствието. „Пристигнали са в България кореспондентите на известните списания „Илюстрасион”, „Екселсиор” и „Вохе” – огласява на 23.IV.1928 в. „Мир”, добавяйки, че сред новодошлите в столицата е и „делегата на италианския Червен кръст” капитан Вила[23]. Кинаджиите също проявяват интерес, потвърден от сп. „Киноизкуство”, което в броя си от май подхвърля: „Француската фирма. „Pathe concortium cinema” е ангажирала Г-н И. Розенблат – режисьор на филма „В ноктите на порока”, да изработи един колтурен филм в България. До сега са снети повече от 600 м. негатив. Г. Розенблат е успял да снеме за същата фирма „Катастрофалното землетресение в Пловдив”[24]. Оказва се, че през месец май 1928 българинът Йохан Розенблат вече е смогнал да заснеме, навярно с помощта на германеца Валтер Андерс, който по това време пребивава у нас, кадри с разрушенията в града под тепетата (а навярно и не само там)!

Българинът Йохан Розев (Розенблат) също прави снимки на разрушенията – „специално за Пате Консорциум, Париж”

Затова и не прозвучава изненадващо текстът, запълващ голямото рекламно каре, което на 15 май в. „Мир” лепва точно до заглавието си (т.н. „глава” на вестника), гласящ: „Землетресението в Пловдив, Н. В. Царя, Княз Кирил, Министр-председателя г. Ляпчев разглеждат разрушенията. Великолепни снимки направени специално за Пате Консорциум, Париж. От днес в Театр Одеон едновременно с грандиозния филм: Святая Рус!”[25]. Оказва се, че софийското кино „Одеон” започва от тази дата да демонстрира „великолепни снимки”, „направени специално за Пате Консорциум, Париж” („Pathe concortium cinema” според сп. „Киноизкуство” и „ПАТЕ КОНСОРЦИУМ СИНЕМА” според Йохан Розев). Същия текст в. „Мир” отпечатва още три пъти – веднъж в същия брой[26], но на с. 2, а и в следващите два броя[27].

Оказва се също, че в други две от столичните кина, преустановили временно прожекциите си на 21 април, „взимайки участие в всенародния траур [обявен в царството] по случай жертвите на последните събития [повече от 100 на брой]”[28], се показват „оригинални снимки” от засегнатите райони още от 24 април. От тази дата „Модерен театър” придружава основния си филм (цирковата драма „Крокет”) с „оригинални снимки от разрушените от землетръса Пловдив, Чирпан, Борисовград и околните села”, обявявайки, че „представленията [които са в 4.30, 6, 8.30 и 10 ч. сл. пл.] са в помощ на пострадалите от стихията”[29]. Демонстрирането на тази програма продължава до края на месеца, като единствената промяна във вестникарските текстове е уточнението, че показваните „землетръси” са от „14 и 18.IV т. г.”[30].

Идентична е ситуацията и в кинотеатър „Роял”, където към филма „Паркът на удоволствията”, екранизация по романа „Тайната на една майка”, се прибавя „изглед (оригинални снимки) от разрушените от землетресението градове Пловдив, Чирпан, Борисовград и околните села” [31]. Идентични са и рекламните текстове, също уверяващи, че „представленията са в помощ на пострадалите от катастрофата”[32], като тези във в. „Зора” не само са поставени един над друг, но и са поместени в една и съща рубрика – „Театър и събрания”. Идентични са и добавените впоследствие дати на трусовете, и продължителността на „експлоатационния период” – до края на месеца[33]. Все факти, които красноречиво говорят, че по това време двата киносалона са били под една и съща управленска (програмна, рекламна) шапка, че рекламираните „оригинални снимки” от „землетръса” са представлявали една и съща хроника, заснета незнайно от кого.

Напълно е възможно този репортаж да е същият, появил се във Варна само след два дни. „От сряда [2 май] – известява на 28 април (събота) в. „Варненска поща” – ще видите на филм в Кино „Палас” ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО В ЮЖНА БЪЛГАРИЯ, снето на самите места: Пловдив, Чирпан, Борисовград и техните околности, с всички подробности”[34]. На 2 май местният „ежедневен лист” потвърждава информацията относно времето и мястото на прожекциите[35], продължили най-вероятно още два дни, а на 4 май неочаквано поднася любопитна подробност: „Този филм, снет по инициатива на дирекцията на кино „Палас”, ще обиколи цяла Европа, за да прикани чужденците да се притечат на помощ на България”[36]. Излиза, че управата на варненското кино „скромно” си приписва ако не авторството, то поне продуцентството на филма.

Само след пет дни пресата в Бургас съобщава, че от 9 до 11 май 1928 в тамошното кино „Роял” „по общо желание на публиката ще се повтори филмът „Катастрофалното земетресение в България”[37].

Още от 24 април софийските кина „Модерен театър” и „Роял” показват „оригинални снимки” от Пловдив, Чирпан и Борисовград (Първомай)

На 25 април 1928 кинооператорът Христо Константинов и управителят на софийския ДУК Христо Кантарджиев заминават за Тракия, за да снимат тепърва филм за станалото там земетресение. На 26 април Васил Гендов, вече заснел по същите места своя филм, заминава за Виена, където възнамерява да го „изработи и копира”. Така че нито ДУК, нито „Гендов филм” са били в състояние да покажат от 24 април готов филм („оригинални снимки”) от засегнатите райони – при това в елитни софийски кина като „Модерен театър” и „Роял”. Подчертаването на „оригиналността”, с която снимките са реализирани, на експедитивността, с която са подготвени за показ, на доброто им качество, а и подхвърлянията, че им предстои обиколка из Европа, може и да са рекламни трикове, целящи да засилят интереса на публиката към филма, но може и да не са. Тогава единственото обяснение остава, че показаните у нас през април 1928 хроникални кинокадри са дело на чуждестранна фирма. Според софийския печат и Йохан Розев това е основаната през 1896 могъща френска целулоидна империя „Патé фрер” („Société Pathé Frères”), която от 1908 започва производството на регулярния седмичен кинопреглед „Патé журнал” („Pathé Journal”). През 1902 „Патé” открива свой филиал в Обединеното кралство, където от 1910 до 1970 продуцира кинохроники и документални филми, сред които е и кинопрегледът „Pathé News” (британския аналог на „Патé журнал”). Днес архивът на „Pathé News”, известен като „British Pathé”, е напълно цифровизиран и достъпен онлайн. Тъкмо в сайта на „British Pathe”[38] фигурират две заглавия, свързани с разглежданата тема: „Земетресение/България: Земетресение разрушава български град, разновидните последици от него” (1928) [EARTHQUAKE / BULGARIA: EARTHQUAKE DEVASTATES BULGARIAN CITY, VARIOUS OF THE AFTERMATH (1928)[39]] и „България/Земетресения: Кадри от разрушен град след опустошителен земетръс” (1928) [BULGARIA / EARTHQUAKES: SCENES OF RUINED CITY AFTER DEVASTATING EARTHQUAKE (1928)[40]].

Кинокадри, съхранявани в колекцията на „Бритиш Патé”

Заглавията са две, но след преглед на чернобелите кинокадри, стоящи зад тях, се установява, че предлагат абсолютно еднакви обекти: разрушени градски сгради, улици, покрити с развалини, площад със събрали се на него хора, пожарникари използват маркучи, за да поливат с вода димящи руини, любопитни зяпачи, скитаща се безстопанствена крава, крави и други селскостопански животни, лежащи неподвижни и навярно мъртви на земята… Никъде не се споменава, че показаните в началото сгради, улици и площади са от Пловдив, но някои от сградите приличат на тези, оцелели до наши дни в центъра на града и по специално по главната му улица.

Първият материал няма заглавен надпис – картината започва направо, времетраенето му е 54 секунди. Вторият е по-къс – 28 сек., но пък започва с титулен надпис, гласящ: „Ужаси след земетресението. Сцени от опустошението в Южна Европа, където цели градове са разрушени и хиляди хора са убити” („Earthquake Terrors. Scenes of desolation in Southern Europe, where entire towns are ruined and thousands of people have been killed”). Над този надпис е изписано число – 1786. С тези кинокадри започва сборен материал от 4 мин. и 12 сек., представляващ най-вероятно киножурнал. Информацията в сайта уверява, че това е випуск (вероятно № 1786) на „Гомон График” („Gaumont Graphic”) – редовния седмичен кинопреглед на „Гомон Бритиш” („Gaumont-British”), основаваното в Лондон през 1898 дъщерно дружество на френската филмова компания „Гомон”. Британският клон става независим от своя френски родител през 1922, а през 1927 се слива с „Ideal Film Company”, водещ производител на неми филми. В колекцията на „British Pathé” кинопрегледът е попаднал от архива на „Ройтерс” („Reuters”) – влиятелната информационна агенция, чието седалище е в Лондон.

След написаното дотук може да се каже, че за Земетресението в Южна България през 1928 са заснети цели три (а може би и четири) филма, за които досега се знаеше твърде малко.

Из архива на „Нешънъл Джиографик”

Забележка: Цитатите от информационните източници, отбелязани в библиографията със звездичка (*), са според 20-томния алманах „Сборник материали из историята на българското кино, поместени в периодичния печат, излизал в България през периода 1890 г. до 9.ІХ.1944 г.” (Пловдив, 1976–1978), чиито съставители са Костадин Костов и Магда Костова. Ползването на тези текстовете бе осигурено на автора от Галя Жекова и Антония Ковачева, директорката на БНФ, където сборникът грижливо се съхранява.


[1] Кондакова, Мария. Човешкият фактор. – National Geographic България, № 4 (30), април 2008, с. 117–121

[2] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм 1910–1940. Мемоари. София, БНФ–Фабер, 2016, с. 241

[3] Хроника. – Комедия, г. IV, № 125, 5.V.1928, с. 4

[4] Янакиев, Александър. Българско кино. Енциклопедия А–Я. Личности и филми. София, Титра, 2000, с. 140–141; Грозев, Александър. Христо Константинов. В: Киното в България. Част І (1897–1956). София, Фабер, 2011, с. 311–318; Кърджилов, Петър. Фотографията може и да се движи (Христо Константинов – бащата на българското научнопопулярно кино) – Медиа свят, август 2004, с. 36–37

[5] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм 1910–1940. Мемоари. София, БНФ–Фабер, 2016, с. 241

[6] Седмична програма на кината в София. – Киноизкуство, г. II, № 9–10, май 1928, с. 10

[7] Мир, г. XXXIV, № 8362, 16.V.1928, с. 2

[8] Мир, г. XXXIV, № 8363, 17.V.1928, с. 2; № 8364, 18.V.1928, с. 2

[9] Гордостта на българското филмово изкуство. – Кинозвезда (Пловдив), г. V, № 44, 1.VIII.1928, с. 3*

[10] Борба (Пловдив), г. VIII, № 2176, 1.VIII.1928, с. 1

[11] Пак там

[12] Борба (Пловдив), г. VIII, № 2177, 2.VIII.1928, с. 1

[13] Юг (Пловдив), г. X, № 2876, 1928, с. 1*

[14] Ингилизова, Йорданка. Кинематографът в Бургас 1895–1944. Ямбол, ИК Хера, 1999, с. 114

[15] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм 1910–1940. Мемоари. София, БНФ–Фабер, 2016, с. 241–242

[16] ЦДА, ф. 177, оп. 2, а.е. 1231, л. 61, 63, 65, 65г

[17] ЦДА, ф. 177, оп. 2, а.е. 1231, л. 50

[18] ЦДА, ф. 177, оп. 2, а.е. 1231, л. 49

[19] D. Държавно филмово производство. – Свободна реч, г. VI, № 1709, 20.XI.1929, с. 5

[20] ЦДА, ф. 177, оп. 2, а.е. 338, л. 84–84г

[21] ЦДА, ф. 177, оп. 2, а.е. 338, л. 453

[22] ЦДА, ф. 177, оп. 2, а.е. 338, л. 448–454

[23] Мир, г. XXXIV, № 8342, 23.IV.1928, с. 2

[24] Киноизкуство, г. II, № 9–10, май 1928, с. 12

[25] Мир, г. XXXIV, № 8361, 15.V.1928, с. 1

[26] Мир, г. XXXIV, № 8361, 15.V.1928, с. 2

[27] Мир, г. XXXIV, № 8362, 16.V.1928, с. 2; № 8363, 17.V.1928, с. 2

[28] Мир, г. XXXIV, № 8341, 21.IV.1928, с. 2

[29] Театър и музика. – Мир, г. XXXIV, № 8343, 24.IV.1928, с. 2; № 8344, 25.IV.1928, с. 2

[30] Театър и събрания. – Зора, г. IX, № 2645, 29.IV.1928, с. 3; № 2646, 30.IV.1928, с. 2

[31] Театър и музика. – Мир, г. XXXIV, № 8343, 24.IV.1928, с. 2; № 8344, 25.IV.1928, с. 2; Театър и събрания. – Зора, г. IX, № 2641, 25.IV.1928, с. 2; № 2642, 26.IV.1928, с. 4

[32] Пак там

[33] Театър и събрания. – Зора, г. IX, № 2645, 29.IV.1928, с. 3; № 2646, 30.IV.1928, с. 2

[34] Варненска поща (Варна), г. XIII, № 3011, 28.IV.1928, с. 2*

[35] Варненска поща (Варна), г. XIII, № № 3015, 2.V.1928, с. 1*

[36] Варненска поща (Варна), г. XIII, № 3017, 4.V.1928, с. 2*

[37] Ингилизова, Йорданка. Кинематографът в Бургас 1895–1944. Ямбол, ИК Хера, 1999, с. 108–109

[38] https://www.britishpathe.com/

[39] https://www.britishpathe.com/asset/135924/

[40] https://www.britishpathe.com/asset/108984/

Петър Кърджилов

Петър Кърджилов

Завършва ВИТИЗ/НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” (1980), асоцииран член на сектор „Екранни изкуства” към Института за изследване на изкуствата при БАН. Автор на над 3000 журналистически материала, на над 150 научни публикации (някои от които са преведени на английски, китайски, сръбски, румънски и македонски), на 24 книги, 12 от които са посветени на историята на българското кино, сред които: „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896–1915)” (2016) и „Загадките и времената на „Българан е галант” (2017) и двете публикувани от Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, „Кинохроники, заснети в Македония по време на три войни (1912–1918)” (2018, Македонски научен институт), „The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans” (2020, в 2 тома) - издание на „Cambridge Scholars Publishing”. Най- новата му книга излезе в края на 2022 - "Летопис на нямото кино в София (1896 -1933), написана в съавтроство с Ирина Китова и Зорница Кръстева. През 2020 е награден от Министерството на културата с почетния знак „Златен век” (с огърлие) за „постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на културата”.