Авторът проследява перипетиите на този сюжет в няколко различни аспекта: технология, репертоар, реклама, дистрибуторска конкуренция, обществен отзвук. Поредицата от факти, които за първи път се представят в цялостен научен разказ, дава богат материал за разсъждения и принципно ново осмисляне на процесите в българските разпространение и кинопоказ. Прави впечатление как звукът допринася за разместването на пластовете сред доминиращите до този момент разпространители и кинозали. Сложен е край на лидерството на „Модерен театър“ и „Одеон“, които задават модата в българския филмов живот дотогава. Към лидерството протяга ръце първо кино „Пачев“, а после и „Глория Палас“. Важен момент е и ентусиазираното приемане на звуковото кино не само от филмовия бизнес, но и от интелектуалци (Добри Немиров, Ана Каменова, Сирак Скитник, Добри Христов), кинокритици (Пантелей Карасимеонов, Антон Маринович) и зрители. За разлика от нееднозначните реакции в почти всички страни с развито филмопроизводство през нямата епоха звукът навлиза в България без никаква съпротива или оспорване. Това говори не само за предприемчивост, далновидност, но и за технологичен оптимизъм, доверие в нововъведенията и прогреса. Звуковото преоборудване изисква значителни инвестиции и българският кинобизнес ги осигурява, убеден в перспективността на начинанието и оценяващ позитивното отношение на публиката. Кинопредприемачите усещат нуждата от засилена реклама и дават тласък за разпространението ѝ във всички медии. Това стимулира и появата на множество нови киносписания. Възможностите за ръст на приходите от филмова дейност стимулират откриването на български представителства на големите холивудски студии – първа е водещата компания „Метро Голдуин Майер“. Освен всичко друго техническото нововъведение служи за допълнителна реклама на самото кино като изкуство и средство за развлечение. То привлича публика, която до този момент го е пренебрегвала, и оттук нататък броят зрители в българските киносалони непрекъснато нараства.
Блог
Хронологията на навлизането на звука в българските кина
- Александър Донев
- май 22, 2023
- Кино и Публика, Киноиндустрия


Александър Донев
Приносът на Йосип Новак в българското кино
Интернационализацията на творческия процес и кинобизнеса е една от най-характерните особености на филмопроизводството и филмовия живот въобще още с изобретяването на киното. Първите пътуващи филмови оператори и устроители на кинопрожекции в България са чужденци. Основателите на първите постоянно действащи кинотеатри в София, поставили основите на националната филмова индустрия, също са с чуждестранен произход. Такива са и създателите на първите документални филми с български сюжети.
Хронологията на навлизането на звука в българските кина
В статията, поместена тук в секция „Библиотека“, може да прочетете изследването на Петър Кърджилов „Многошумната пролет на 1930-а година“ за ударното звуково преоборудване на българските кина.
Загадъчният филм „Македония“ (1923)
Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923, е заснет един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) ...
Филмът ,,След пожара над Русия‘‘ (1929, реж. Борис Грежов) – съхранените до днес филмови материали
Премиерата на филма е на 23. 09. 1929 в кино ,,Одеон‘‘[1] (Да не се бърка със сегашното филмотечно кино ,,Одеон‘‘, намиращо се на бул. ,,Патриарх ...
„Българското царство от основаването му до днес” – поредният загадъчен филм в историята на киното у нас
Заглавието „Българското царство от основаването му до днес” бива споменато за пръв път в родната киноисториография през 1979, когато сп. „Киноработник” отпечатва статията „Българският научно-популярен ...
Копието на филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922, реж. Васил Гендов), съхранявано в Българската национална филмотека
Както е известно голяма част от филмите на Васил Гендов са унищожени или изчезнали след бомбардировките над София по време на Втората световна война.