Постепенно през второто и третото десетилетия на ХХ век българските кинематографисти вземат националното филмово дело в свои ръце. При следващата значителна техническа революция в киното, свързана с навлизането на звука, отново се открива поле за действие на чуждестранните кинопрофесионалисти.
В студията на Петър Кърджилов „Хърватин в полите на Витоша“, поместена тук в секцията „Библиотека“ може да прочетете за приноса на югославския кинематографист – оператор, монтажист и режисьор – Йосип Новак, който точно 20 години, между 1934 и 1954, работи в българското кино, създавайки в нашата страна пет игрални и редица документални филма. Новак пристига в България по покана на театралния и филмов режисьор, актьор и продуцент Петър Стойчев. Той го ангажира заедно с колегата му Стефан Мишкович, също югославянин, да осъществят технически звукозаписа и снимките на първия синхронно заснет български филм „Песента на Балкана“. Петър Кърджилов представя подробно многостранната филмова дейност на Йосип Новак в България. Към неговия разказ бих искал да добавя само, че хърватинът по рождение Новак е признат за един от филмовите пионери на Кралство Югославия още преди да се установи в нашата страна. Той остава у нас вероятно по-дълго отколкото е възнамерявал предварително поради напрегнатата ситуация в западната ни съседка след убийството на крал Александър I при атентата в Марсилия на 9 октомври 1934.
Според директора на архива на Югословенска кинотека Александър Ерделянович[1] Новак, още 22-годишен, участва в заснемането на останалия незавършен „Kačaci na Topčideru“, филмова бурлеска в стила на американските неми комедии. По-късно той се обучава в киношколата на „Бавария филм“ и основава през 1926 заедно с приятеля си Милан Хофман компанията „Победа филм“, където снимат около 15 късометражни рекламни филма. Монтира компилативния филм „Балканската война“ (1928), съставен от оригинални кинохроники, заснети по време на бойните действия през 1912-1913. С работата си като продуцент, сценарист, режисьор, оператор и супервайзър в кооперативната фирма „Jugoslovenski prosvetni film“ (Югославски образователен филм), основана в началото на 1930-те и продуцирала повече от 40 документални, пропагандни и рекламни филма, той е признат за най-влиятелния автор в югославското кино по това време. През 1932 година печели първата за страната си награда за „поетичната операторска работа“ в своя филм „Симфония на водата“ от един международен филмов преглед в Берлин.
Именно такъв високо ценен кинематографист идва в България през 1934 година, за да постави на професионална основа производството на звукови филми в нашата страна. Повече за него – тук в секция „Библиотека“.
Aleksandar Erdeljanovic. The Miners Luck or the Tresour of the Emperor Radovan – A Forgotten Serbian Film http://www.filmkultura.hu/regi/2003/articles/essays/aerdeljanovic.en.html – 29.05.2023
