Заглавието „Българското царство от основаването му до днес” бива споменато за пръв път в родната киноисториография през 1979, когато сп. „Киноработник” отпечатва статията „Българският научно-популярен филм преди 9 септември 1944 година”[i] на киноисторика Александър Александров (1926–2009).
Хипотезите на Александър Александров
Изброявайки добросъвестно филмите, принадлежащи към този вид кино, а и разграничавайки ги жанрово-тематично, Александров споменава, че подвидът на „историческия филм” е представен „с повече заглавия”. „Това е лесно обяснимо – разяснява авторът в характерния за онова време силно идеологизиран стил, – като се има предвид официалната политика на фашистките правителства, които отделят изключително внимание на шовинистичната и милитаристична пропаганда. Идеята за „Велика България” прониква и в този род филми, макар и в много по-малка степен, отколкото в документалното кино”[ii]. Накрая моят преподавател по история на българското кино уверява, че „началото на тази тематична линия” бива поставено от филма „Българското царство от основаването му до днес” (1921), като дори допуска, че той е „дело, вероятно, на единственото солидно филмопроизводствено предприятие през онези години „Луна филм”[iii]. Откъде черпи сведенията, въз основа на които прави това предположение, кой е източникът, предоставил му самото заглавие, Александър Александров не посочва…
Обявлението в постоянната рубрика „Новини и съобщения” на в. „Мир” (1 юни 1921)
Свидетелствата на Александър Янакиев
И авторът на „Синема.bg” не отбелязва в библиографията на книгата си открития и цитиран от него архивен извор, който обаче успях да идентифицирам, след като също се порових всред прашасалите документи, съхранявани в ЦДА. Оказа се, че моят състудент, колега, научен ръководител и приятел, днес вече покойник, е имал най- вероятно предвид деветте страници на „Списък на филмите, намиращи се в библиотеката при фонд „Кино Просвета” на 28.V.1931 год.”[v], съдържащ всички изброени по-горе 14 заглавия и свидетелстващ, че „Българско царство” се състои от 1 част[vi].
Част от списъка на филмите, които на 28.V.1931 са се намирали в „библиотеката при фонд „Кино Просвета” (ЦДА, ф. 177, оп. 2, а. е. 338, л. 448–454)
Проф. Александър Янакиев попада и на друга архивна единица[vii], чието съдържание му дава основание да спомене в книгата си заглавието „Картата на България”, да го охарактеризира лаконично – „научнопопулярен филм, ням”, да го датира – 1931, да цитира онази част от текста, отнасяща се до същината на творбата: „В този филм се представят променящите се граници на България от идването на Аспаруха до ден днешен”[viii]. Макар и кратко това описание позволява на проф. Янакиев да заключи: „Вероятно в него е използвана анимация”. „Картата на България” е „закупен от Министерството на просвещението – респективно фонд „Кинопросвета”, през 1931 г. и е включен под № 1 в рубриката „научни филми” в т. нар. библиотека на училищното кино – продължава да излага сведенията за филма (оскъдни и поради това безценни) авторът на „Синема.bg”. – През следващите години той редовно се прожектира както от подвижните кина, така и от ученическите. Кабинетът на Кимон Георгиев, който идва на власт с преврата от 19 май 1934 г., желае да подобри отношенията със съседните държави и затова към края на същата година Министерството на външните работи и изповеданията поставя въпроса филмът да бъде спрян”[ix].
В контекста на разглежданата тема е важно да се подчертае, че проф. Александър Янакиев представя филма „Картата на България” самостоятелно, без да го свързва с „Българско царство”. За него това са два различни филма.
Ученическото кино
На 26.XII.1920 (неделя) в 18.00 ч. в гимнастическия салон на Първа софийска девическа гимназия бива тържествено открит „училищния кинематограф”. Сред присъстващите са тогавашният министър на просветата Стоян Омарчевски (1885–1941), главният секретар на Министерството на народното просвещение (МНП) д-р Донев, университетски професори, директори на столични гимназии и прогимназии, учители и родители. „Подходяща реч” държи министър Омарчевски, а учителят по физика д-р Герчо Марковски изтъква голямото значение на кинематографа в училищата и представя прожектираните филми – „две научни картини и една драма”[x].
Тези две обявления във вестниците „Мир” и „Зора” свидетелстват за откриването на „училищния кинематограф” в София на 26.XII.1920 (неделя) в 18.00 ч.
Под ръководството на своя първи управител (директор), д-р Марковски, институцията подхваща просветителската си дейност – в началото плахо, впоследствие все по-уверено. От месец март 1922 софийският периодичен печат започва да нарича гимнастическия салон – Ученическо кино[xi], „при” което бива сформиран „ученическо-любителски оркестър”[xii]. Въпреки това публикуваната информация относно неговата програмация продължава да е оскъдна. Днес се знае (от тогавашната преса), че в Ученическото кино са се провеждали „кино-лекции” – „върху живота и дейността на Молиера”[xiii], „върху бележити водопади в света и у нас”[xiv], в началото на месец март се урежда „детски кинематограф”[xv]. Начинанието изглежда се е оказало успешно, защото през лятото столичният в. „Зора”, съобщава в постоянната си рубрика „Хроника”, че МНП е „получило от Германия мостри от кинематографически филми за детския кинематограф в София”. По същото време МНП заздравява още повече монополната позиция на киното, като предупреждава „кинематографическите управления да не допускат ученици и малолетни в всяко представление”[xvi].
Славата на Ученическото кино се разнася дори в чужбина. Печатният орган на Федерацията на австрийските киноиндустриалци „Der Filmbote” („Филмовият пратеник”) – „списание за всички клонове на кинематографията”, излизало във Виена от 1918 до 1926, представя дейността на българската инициатива в рубриката си „Новости от цял свят”: „В София просветният министър е имал добрата идея да подари на града училищно кино. Всеки следобед в Девическата гимназия има прожекции, на които срещу 20 су се предлага изобилие от забавления. В момента се показват по три филма, сред тях „Чичо Томовата колиба” и „Дон Кихот” като развлекателни и литературни, следва един подчертано учебен филм с научен характер, а накрая – един комичен, за награда. Учебните филми са първокласни и трябва да въздействат просветителски и възпитателно. Така например прожектирането на един от тези филми, посветен на американския Червен кръст, даде повод на директора на гимназията да изнесе доклад, в който призова за основаването на филиал на хуманитарната организация в България, което, естествено, бе посрещнато с въодушевление”[xvii].
Сп. „Кинопреглед” пък предлага информация, заимствана от „френския кинематографически вестник „Cinè Journal” и озаглавена „Пример”: „Това става в България. В тая държава има едно необикновено министерство на просветата. Напоследък то е издало нареждане, според което във всички училища на царството се инсталират киноапарати. Ще се представят само класически произведения. Колко далече е тая малка България, но какъв пример ни дава”[xviii].
През 1922 няма инсталирани киноапарати „във всички училища на царството”, но процесът наистина е вече започнал. Още в началото на годината пловдивският в. „Борба” съобщава, че в Казанлък са пристигнали „ръководителите на учредения през миналата година в София ученически кинематограф”. Какво точно са казали и направили те, не се узнава от кратката кореспонденция, която обаче завършва оптимистично: „На Казанлък е направена честта да бъде първият провинциален град, с който се почва пропагандирането на идеята за ученически кинематограф”[xix].
До господин министъра на Народното просвещение…
Посочената дейност бива обобщена през лятото на 1925 от д-р Герчо Марковски в писмен текст, охарактеризиран от самия него като „статистика за държавните кино-лекции и кино-реферати за учащата се младеж през дневните представления и за кино-рефератите, държани за родителите заедно с техните деца-ученици на вечерните представления”. На 28 юли авторът на информацията я изпраща лично до „Господина Министра на Народното Просвещение” – проф. Александър Цанков (1879–1959), който по това време е и министър-председател на България, с цел „да се хвърли един общ поглед върху дейността на управителният комитет в продължение на 5-годишното съществуване на Софийския държавен ученически кинематограф и да може да се направи една правилна оценка на положения от него труд и енергия, за изпълнението на поставените цели на кинематографа в утвърдения от Министерството правилник”. Тъкмо в точка „В” на този своеобразен отчет бива споменато наименованието „Българското царство от Аспаруха до днес” – не толкова като филмов титул, колкото като названието на два от кино-рефератите, предназначени „за родители, заедно с децата им ученици”[xx].
През 1925 д-р Герчо Марковски споменава върху тази страница заглавието „Българското царство от Аспаруха до днес”
След повече от десет години, на 9 юни 1936, Владимир Лукашевич – руски емигрант, заменил д-р Марковски на поста, наричан вече „завеждащ Фонд „Кино-просвета”, пише доклад, с който „донася” на тогавашния министър на народното просвещение Михаил Йовов (1886–1951), че след „едно месечна обиколка направена из Софийска, Дупнишка, Кюстендилска и Радомирска околии” се е завърнал Държавният подвижен кинематограф, прожектирал по време на своите „51 кинопредставления” повече от десет „културни и научни филми”, сред които и „Историческа карта на България”[xxi]. На 28.XI.1936 Лукашевич, „заведующ службата „Кинопросвета”, изпраща докладна записка до министър Николай Николаев (1887–1961), с която му представя за одобрение маршрута на Държавния подвижен кинематограф, готвещ се да започне в началото на декември поредната си обиколка – този път из „Софийска и Пловдивска области”, за да представи пред тамошното „предимно селско” население една дузина филми, чийто списък и този път започва със заглавието „Историческата карта на България”[xxii].
Информацията във в. Мир”
Във връзка с работата върху настоящия проект, чието начало бе положено в средата на 2022, започнах да преглеждам течението на софийския всекидневен вестник „Мир” (орган на Народно-прогресивната партия) за периода на 1920-те години, където наскоро се натъкнах на любопитно обявление: „Комисията по уредбата на кино-лекции и кино-реферати за учащата се младеж в София урежда утре [31 май], 8 часа вечерта, в салона на I Соф. девическа гимназия кинематографическо представление с програма: 1. Българското царство от основаването му до днес; 2. Живота на растенията; 3. Ноктюрно-Шопен и 4. Вярното куче”[xxiii].
Обявлението във в. „Мир” (30 май 1921)
Представлението не само бива проведено, но и предизвиква отклик, който в. „Мир” отпечатва на 1 юни 1921: „Снощи в 8 часа вечерта комисията по уредбата на кино-лекциите и кино-рефератите за учещата се младеж устрои представление в салона по гимнастика при I-та Софийска девическа гимназия, на което се даде за пръв път нов филм за българското царство от основаването му до днес. Чрез знаци в движение (топчици, стрелки, кръстове, полумесеци и други) филмът представя твърде нагледно движенията и стълкновенията на народите на Балканите отпреди появяването на Аспаруховите българи до днес, както и по-главните събития от българското царство и етнографските граници между българското племе и другите народности на Балканите. Филмът е съставен на френски от френски артисти”[xxiv].
Заключението
Без да е изчерпателен, отзвукът във в. „Мир” е достатъчно конкретен, за да помири цялата титулна „шарения” и аргументира основанието, че зад различните наименования „Царството” и „Картата” наднича един и същ филм! Който „чрез знаци в движение (топчици, стрелки, кръстове, полумесеци и други)” представя „твърде нагледно движенията и стълкновенията на народите на Балканите”. Но „отпреди появяването на Аспаруховите българи” на полуострова. Чак тогава започва съществуването на „българското царство”, тогава започват да се случват „по-главните събития” в неговата над 1300-годишна история…
Александър Янакиев се оказва прав, когато предполага, че при изработката на филма вероятно „е използвана анимация”, имайки предвид заглавието „Картата на България” („Историческа карта на България” или „Историческата карта на България” – според Владимир Лукашевич).
През 1936 Владимир Лукашевич, завеждащият Фонд „Кино-просвета”, споменава в този документ заглавието „Историческа карта на България”
Оказва се прав и Александър Александров – „Българското царство от основаването му до днес” е филм, сътворен през 1921 година. Според в. „Мир” той е „нов”, дава се „за пръв път” у нас, което ще рече, че премиерата му в България се е състояла на 31 май 1921 в салона на I софийска девическа гимназия. Оттогава той става част от фонд „Кинопросвета” на Министерството на народното просвещение, част от споменатата „библиотека на училищното кино”, компонент от репертоара, съставян и одобряван от Комисията по уредбата на кино-лекции и кино-реферати за учащата се младеж в София; фигурира в различни списъци на тези институции под различни наименования: „Българското царство от основаването му до днес”, „Българското царство от Аспаруха до днес”, „Българско царство”…
Рисуваният филм бива прожектиран както в салона на Софийския държавен ученически кинематограф, така и по градове, села и паланки от Държавния подвижен кинематограф. „Експлоатацията” му продължава повече от 15 години – най-малкото до края на 1936, което ще рече, че правителството на Кимон Георгиев (1882–1969), просъществувало до 22.I.1935, не е успяло да спре „Царството”–„Картата”, макар и да „поставя въпроса” за това.
Основателни се оказват и съмненията на проф. Янакиев относно националността на филма, който според съобщението във в. „Мир” е френски – „съставен на френски от френски артисти”. За съжаление, днес родното кинознание не е в състояние да посочи производителя на анимацията, решил доста ненадейно да проследи историята на Българското царство от основаването му до днес, използвайки модерните за тогавашното време изразни средства, предоставяни от мултипликационната техника. Но върху „Картата” биват „твърде нагледно” проследени не само българските маршрути, а и преселенията и „стълкновенията на народите на Балканите” – и то „отпреди появяването” на Аспаруховите войни на полуострова. Биват начертани „етнографските граници между българското племе и другите народности на Балканите”… В този ред на мисли не е изключено идеята за направата на филма да не е била тъй неочаквана, както изглежда днес, а инициативата да е дошла извън ареала на френската кинематография – от някоя международна, балканска или българска институция (организация), която да е замислила, поръчала и заплатила изработката във Франция.
[i] Александров, Александър. Българският научно-популярен филм преди 9 септември 1944 година. – Киноработник, № 4, 1979, с. 35–39
[ii] Пак там, с. 36
[iii] Пак там, с. 36–37
[iv] Янакиев, Александър. Синема.bg. София, Титра, 2003, с. 136–137
[v] ЦДА, ф. 177, оп. 2, а. е. 338, л. 448–454
[vi] Пак там, с. 452
[vii] ЦДА, ф. 177, оп. 2, а. е. 570, л. 42
[viii] Янакиев, Александър. Синема.bg. София, Титра, 2003, с. 137
[ix] Пак там, с. 137–138
[x] Новини и съобщения. Училищни. – Мир, г. XXVI, № 6184, 28.XII.1920, с. 2; Хроника. Училищен кинематограф. – Зора, г. II, № 488, 29.XII.1920, с. 2
[xi] Театри и събрания. – Зора, г. III, № 839, 13.III.1922, с. 3
[xii] Зора, г. III, № 839, 13.III.1922, с. 4
[xiii] Мир, г. XXVIII, № 6518, 23.II.1922, с. 2; Пряпорец, г. XXIV, № 43, 23.II.1922, с. 2; Зора, г. III, № 825, 24.II.1922, с. 2
[xiv] Пряпорец, г. XXIV, № 27, 4.II.1922, с. 2; Пряпорец, г. XXIV, № 55, 10.III.1922, с. 2; Пряпорец, г. XXIV, № 109, 18.V.1922, с. 2; Мир, г. XXVIII, № 6529, 9.III.1922, с. 2; Зора, г. III, № 836, 10.III.1922, с. 2
[xv] Зора, г. IV, № 953, 4.VIII.1922, с. 2
[xvi] Хроника. Учениците и кинематографа. – Зора, г. IV, № 954, 5.VIII.1922, с. 2
[xvii] Neues aus aller Welt. – Der Filmbote (Wien), г. V, № 30, 29.VII.1922, с. 15
[xviii] Кино-вести. – Кинопреглед, г. II, № 40, 1922, с. 4
[xix] Новини от Казанлък. – Борба (Пловдив), г. II, № 273, 28.I.1922, с. 2
[xx] ЦДА, ф. 177, оп. 2, а. е. 54, л. 60
[xxi] ЦДА, ф. 177, оп. 2, а. е. 847, л. 297
[xxii] ЦДА, ф. 177, оп. 2, а. е. 847, л. 295
[xxiii] Новини и съобщения. Разни. – Мир, г. XXVII, № 6298, 30.V.1921, с. 2
[xxiv] Новини и съобщения. – Мир, г. XXVII, № 6300, 1.VI.1921, с. 2
