Author: Калоян Коравски
Калоян Коравски
Антон Маринович (30. 05. 1907 – 28. 03. 1976) – отдаден на киното
Антон Иванов Маринович е един от най-постоянните и продуктивни филмови критици от периода между двете световни войни. Неговото име се свързва с поне три специализирани ...
Стефан Гендов (10. 07. 1889 – 15. 03. 1951) – първият инфлуенсър
По-големият брат на филмовия пионер Васил Гендов е изключително продуктивен журналист, издател и театрален критик. Характерни и за двамата са поразителната енергия и амбиция, с ...
Златан Дудов (30. 01. 1903 – 12. 07. 1963) – първият престижен автор на сп. ,,Нашето кино‘‘
На 06. 04. 2023, в рамките на София филм фест, беше издадена и представена книгата ,,Златан Дудов. Правият път към киното‘‘ с автор Александър Донев. ...
1938: „Великата Рилска пустиня”
На 1.IX.1939 от 11.30 ч. в салона на кино „Европа Палас” (наричано „Димитър Благоев” в годините на социализма) се събира „назначена” от Министерството на народното ...
Великденският предолимпийски футболен турнир в София (27 април – 4 май 1924) на филм
Осмите летни олимпийски игри (ЛОИ) – последните, организирани под ръководството на Пиер дьо Кубертен, се провеждат през 1924 година – от 4 май до 27 ...
Съдбата на филма „Македония” (1923–1924)
1903: Драмата, „защото осиротяваше цял народ”. Всеки филм (както и всеки човек) е орисан от съдбата. Предопределена от зачатие, което пък има своята предистория. Разказана ...
Хърватин в полите на Витоша. Дейността на кинематографиста Йосип Новак в България (1934–1954)
На моя колега и приятел Бранко Бубеник, дългогодишен ръководител на ИНДОК – информационно-документалния мултимедиен център на Хърватската национална телевизия Йосип Новак от Славонски брод През ...
Многошумната пролет на 1930-а година. Навлизането на озвучителните апаратури в софийските кина
„А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват”. От Матея свето Евангелие 13:16 Макар и Светото писание да не е ...
Неизвестно до днес продължение на „Синема”
Първото стационарно кино в България, софийският „Модерен театър”, разтваря врати на 4.ХІІ.1908. Дейността му променя за кратко време кинобитието както в столицата, така и в ...
Цели три филма за Земетресението’1928
На 14 април 1928, Велика събота, в 11 часа преди пладне цяла България бива разлюляна от силен земетръс, чийто епицентър се оказва край Чирпан. Сеизмичната ...
Нитрат 25
Първият фестивал на нитратния филм е проведен през 1999 т.е. роден е в бомбардировките над Белград и Сърбия. Имайки предвид силно запалимият филмов материал, на ...
Приносът на Йосип Новак в българското кино
Интернационализацията на творческия процес и кинобизнеса е една от най-характерните особености на филмопроизводството и филмовия живот въобще още с изобретяването на киното. Първите пътуващи филмови оператори и устроители на кинопрожекции в България са чужденци. Основателите на първите постоянно действащи кинотеатри в София, поставили основите на националната филмова индустрия, също са с чуждестранен произход. Такива са и създателите на първите документални филми с български сюжети.
Хронологията на навлизането на звука в българските кина
В статията, поместена тук в секция „Библиотека“, може да прочетете изследването на Петър Кърджилов „Многошумната пролет на 1930-а година“ за ударното звуково преоборудване на българските кина.
Загадъчният филм „Македония“ (1923)
Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923, е заснет един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) ...
Филмът ,,След пожара над Русия‘‘ (1929, реж. Борис Грежов) – съхранените до днес филмови материали
Премиерата на филма е на 23. 09. 1929 в кино ,,Одеон‘‘[1] (Да не се бърка със сегашното филмотечно кино ,,Одеон‘‘, намиращо се на бул. ,,Патриарх ...
„Българското царство от основаването му до днес” – поредният загадъчен филм в историята на киното у нас
Заглавието „Българското царство от основаването му до днес” бива споменато за пръв път в родната киноисториография през 1979, когато сп. „Киноработник” отпечатва статията „Българският научно-популярен ...
Копието на филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922, реж. Васил Гендов), съхранявано в Българската национална филмотека
Както е известно голяма част от филмите на Васил Гендов са унищожени или изчезнали след бомбардировките над София по време на Втората световна война.
Най-ранното балканско кино като единен културен и художествен феномен
Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022) е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.
Нови находки в стари вестници
Хроникално-документалният филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925) е несъмнено една от най-ярките творби, създадена в периода 1920–1940. Продължаващите проучвания извадиха на бял свят находки, които не променят драматично известното за филма, но обогатяват познанието за него.
Acting in the Early Bulgarian Cinema
The text discusses the problem of studying acting in early Bulgarian cinema. Emphasis is placed on the need to put into consideration the aesthetic, psychological, socio-cultural and political aspects of the dynamics of the interaction between the actor-creator and society, which determine the stages in the development of acting in Bulgarian cinema, specific methods of work, approach to the role, work with the director, public perception of images, the formation of the actor's screen image, innovation, etc., in the context of the overall development of the arts in Europe and the complex political, social and cultural situation in Bulgaria between the two world wars.
Новооткритата втора част от 1921 на есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин
На 25 февруари 1909 в рубриката „Подлистник” на в. „Свободно слово” е публикувано есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин. То е появява две години и ...
The Cinema History as Archaeology of Twentieth Century Culture
Last but not least, studying the being of the cinema in past historical contexts helps us to understand its contemporary existence. Somehow the phrase "how people lived then" always contains as a subtext "how we live today".
Българска филмова култура между двете световни войни
With this web site we open the door to a space where we will discuss the history of Bulgarian cinema. However, it will be seen not so much as a collection of themes and subjects, individual styles and artistic tendencies, but as a common denominator and unifying element for the overall culture of the nation.
Events
КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ ПО ПРОЕКТ „КИНОКУЛТУРА, ИЗКУСТВА И НАЦИОНАЛНИ ОБРАЗИ В БЪЛГАРИЯ (КИНО.БГ). ФОРМИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ЗНАЧИМОСТ НА ФИЛМОВАТА КУЛТУРА В ПЕРИОДА МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ“
Институтът за изследване на изкуствата (БАН) организира от 2 до 5 май 2023 конференция с международно участие по проект „КИНОКУЛТУРА, ИЗКУСТВА И НАЦИОНАЛНИ ОБРАЗИ В ...
Филмът на Васил Гендов „Бай Ганьо“ на 100 години.
На 7 декември от 18.30 в кино „Одеон“ в рамките на проект на Института за изследване на изкуството при БАН, подкрепен от фонд „Научни изследвания“ ...
Library
Нови данни за стари филми и за техните създатели
В богатия документален архив на Българската национална филмотека (БНФ) се съхраняват две машинописни странички, създадени на 19 юли 1960 в София и озаглавени „ЙОХАН РОЗЕВ”. ...
Съдбата на хроникално-документалния филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925)
„Човечеството винаги е намирало повече аргументи, за да документира, обясни и оправдае престъпления и диващини, отколкото, за ги осъди”.Срещната някъде мисъл В летописа на българското ...
Чавдар Мутафов и Фани Попова-Мутафова – радикалната двойка на българската филмова мисъл
Взаимосвързани в живота и в творчеството си, а и във възгледите си за изкуството и киното, те са сред постоянните сътрудници на сп. Нашето кино ...
Хърватин в полите на Витоша. Дейността на кинематографиста Йосип Новак в България (1934–1954)
През 1934 дългогодишният театрален актьор и режисьор Петър Константинов Стойчев (1879–1945) заминава за Белград, където влиза във връзка с кинооператора Йосип Новак и звукооформителя Стефан Мишкович.. Стойчев разработва филмов сценарий за музикална мелодрама и, за да материализира успешно проекта си, озаглавен „Песента на Балкана”, има нужда от висококачествени професионалисти с опит в реализацията на звукови филми.
Многошумната пролет на 1930-а година. Навлизането на озвучителните апаратури в софийските кина Петър Кърджилов
В статията за първи път се проследяват хронологично основните събития, свързани с преоборудването на българските киносалони със звуковъзпроизвеждащи инсталации през 1930 година. Наред с това са представени различните технологични практики за предаване на синхронен звук и говор в хода на филмовата прожекция. Процесът на навлизане на тези технически нововъведения в българския показ и филмово разпространение е разкрит като процес на остра конкуренция между различните кинопритежатели. Косвено са представени различните методи за реклама и популяризация чрез масовия и специализирания печат на новата звукова форма за съществуване на киноразвлечението. Документирана е точната последователност на процесите и са посочени първите звукови и говорящи филми, които се прожектират на български екран.
Съдбата на филма „Македония” (1923–1924)
Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923 е създаден един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) и считан от киноисториците на Република Северна Македония за „начало на македонското филмово творчество“. Създаването на филма и неговата съдба са забулени в легенди и полуистини, част от които са осветлени в изследването на Петър Кърджилов, което може да прочетете тук в секцията „Библиотека“.
,,Филмови трохи“ – българската визитка на световния Петър Увалиев
Преди да емигрира принудително в Англия, Петър Увалиев оставя значим обем от критическо творчество в България. Това се случва предимно през 30-те години на ХХ век, когато пише рецензии и изкуствоведски наблюдения на страниците на различни печатни издания. Те са събрани в книгата Филмови трохи, съставена от изследователя Костадин Костов.
Периодичният печат в България за филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922) на Васил Гендов
,,Освен режисьор Васил Гендов е и сценарист на творбата, разработил литературната ѝ основа по мотиви от произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо. Невероятни разкази за ...
Книга на Ана Гъргич за най-ранното кино на Балканите
Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022) е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.
The Concept of Cross-points in the Contemporary Arts Histories Research
The main focus of attention are the problems that the researchers of art history in Bulgaria in the 20th century meet. The idea of searching for cross-points of different elements and trends in various arts – theatre, cinema, literature, fine arts, music is discussed. The text was first published in the book “Rethinking History of Arts in the 20th Century”, Sofia, Institute of Art Studies – BAS, 2015, pp. 21-39.
Спорът между „Нашето кино“ и „Кинозвезда“/“Киновестник“
В историята на българската журналистика има десетки, ако не и стотици примери за блестящи полемики. Специализираната кинопериодика дава своя принос и в това специфично поле за изява, чрез един непопулярен, но много любопитен спор. Става въпрос за разразилото се съперничество между смятаното от българската киноистория за най-авторитетно издание от този период – Нашето кино (1924-1936) и Киновестник (1924-1925), който през 1925 се слива с Кинозвезда (1920-1929). Публикацията на д-р Росен Спасов е поместена за първи път в сп. ,,АРТизанин'', бр. 2/2017.
Съдбата на хроникално-документалния филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925)
В летописа на българското кино от немия период фигурират три хроникално-документални творби, които с право могат да бъдат наречени „филми легенди”. Заглавията им са „Балканската ...
„Неизвестно до днес продължение на „Синема”“
Петър Кърджилов анализира историята на двете части на „Синема“ от Иван Ст. Андрейчин и как се оценяват те в българското кинознание.
TRAVELLERS WITH A MOVIE CAMERA: THE MYSTERIOUS LUBA AND NIKOLA KUTINCHEV
The study presents the history and rich personal archive of Lyuba Kutincheva, who traveled extensively in Asia in the 1920s and 1930s. Among the various testimonies of her journeys are the first films shot by a Bulgarian in this part of the world. (photo description: DA - Sofia, f.1328k, op.1, a.f.18, l.37)
Slatan Dudow about Bulgarian film magazines in 1924
When 21-year-old Zlatan Dudov returned to Sofia from Berlin for a few months in the summer of 1924 after an absence of almost two years, he was pleasantly surprised by the abundance of Bulgarian film magazines. "Nasheto Kino" (Our Cinema) published his article on contemporary Bulgarian film press.
Vasil Gendov - the Patriarch
The film historians Petar Kardjilov and Alexander Donev in conversation: on the occasion of the exhibition "Vasil Gendov. Life between "Theatre and Film", dedicated to the 130th anniversary of the pioneer of Bulgarian cinema.