Blog

Загадъчният филм „Македония“ (1923)

Кадър от филма "Македония" (1923)

Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923, е заснет един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) и считан от киноисториците на Република Северна Македония за „начало на македонското филмово творчество“. Създаването на кинотворбата и нейната съдба са обвити в легенди и поставят много въпроси, голяма част от които намират отговор в изследването на Петър Кърджилов, което може да прочетете тук в секцията „Библиотека“.

Филмът е документален и за негови автори, без това да е напълно потвърдено, се считат Арсений Йовков (1882-1924) и Георги Занков (1886-1949) – публицисти, издатели на вестници, представители на левицата във ВМРО. Според Петър Кърджилов несъмнено те са „основните, „непосредствени инициатори на филма“, а и негови „реализатори” (организатори)“. Все още остава неизяснен въпросът кои точно са режисьорът и операторът. Запазеният непълен вариант, който се намира днес в Кинотеката на Македония, е дигитализиран и може да бъде гледан тук:  https://www.youtube.com/watch?v=deWDEPukZos. Неговата продължителност е 16 минути и 7 секунди.

Филмът е съставен от три условно свързани изобразителни пласта, обединени от темата „Македония“. Първият включва чернобели фотографии на поредица ярки исторически фигури, взели дейно участие в борбите за освобождението на Македония – апостоли, регионални ръководители, организатори, четници, повечето от които са наречени „войводи”. Включени са също така духовници, книжовници и просветители (Кирил Пейчинович и братята Димитър и Костантин Миладинови). Вторият изобразителен пласт включва изгледи от емблематични македонски градове, някои от които са представени с фотографии, докато други (главно градове в тогавашната територия на Царство България) са заснети в панорамни кинокадри. Сред тях ярко впечатление прави кратък филмов епизод, озаглавен „Сцени от Дебърския бит“. В него сред доста беден екстериор (каменна ограда на черква, селски плетове, купи сено) са заснети млади мъже и жени в типични дебърски носии, Те играят хоро, перат или позират закачливо пред камерата.  Третият финален мотив и кулминация на филма е заснетото шествие по софийските улици, пренасящо мощите на Гоце Делчев. Те са изровени от гроба му в Македония, пренесени нелегално през границата и са изложени на 2 август 1923 в църквата “Света Неделя”, където остават една седмица за всенародно поклонение.   

От внимателния преглед на филма могат да се направят някои първоначални заключения. Реалистично е да се предположи, че „Сцени от Дебърския край“ е нещо като възстановка, снимана вероятно край София. Ако е била заснета на локация в Дебърско, би трябвало да има конкретна местна забележителност, а в случая екстериорната среда не е особено конкретна. Теорията, че режисьор на филма е Борис Грежов, също изглежда най-реалистична, заради неговия македонски произход и факта, че по това време той най-вероятно се е намирал в България. Няма солидни аргументи за тезата, че филмът е заснет от чуждестранен екип. Едва ли европейска филмова компания би се заинтересувала от шествие заради излагането за поклонение на ковчеже с мощите на герой от местно значение, и то убит преди 20 години. Това няма как да се сметне за новина, която би заинтересувала международната публика. От своя страна, серията фотографии на войводи и книжовници, както и заснети пощенски картички, е доста архаична концепция за сериозен чуждестранен екип, работещ през 1923 година.

Забележителното в този филм е, че македонските българи са използвали най-модерната медия, за да запечатат шествието, тази национално-политическа акция, и във връзка с нея да създадат подобен апотеоз (според техните възможности и разбирания) на своята кауза. Този факт разкрива зараждащата се в началото на 1920-те все по-силна вяра в силата на кинематографските образи и във възможностите им да упражняват политическо и национално-консолидиращо въздействие. Редно е да се подчертае, че, както и в много други ранни филми, значението на „Македония“ (1923) не се определя от качеството и съдържанието на творбата, преценявани от съвременна гледна точка. От огромна важност е изборът на средството, на медията, предпочетена като носител на посланието. Това говори за ясно осъзнаване на неимоверно порасналата роля на киното в живота на обществото.  

Създаването на филма и неговата съдба са обвити в поредица легенди и поставят много въпроси, голяма част от които намират отговор в изследването на Петър Кърджилов, което може да прочетете тук в секцията „Библиотека“.

Александър Донев

Alexander Donev

Graduated from NATFA (then VITIZ) in 1988. He has worked as an editor in the magazine "Kino", manager of the publishing house "Narodna Kultura", manager of cinema theatres, distributor and producer. He has numerous publications as a film critic from 1984 to the present. Associate professor at the Institute of Art Studies – Bulgarian Academy of Sciences and lecturer at NATFA. He is the author of Ask the Audience (2018), The Film Independents. From Edisson to Netflix (2019) and Mapping the Film Untamedness (2021).