,,Освен режисьор Васил Гендов е и сценарист на творбата, разработил литературната ѝ основа по мотиви от произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин‘‘, използвайки главите „Бай Ганьо журналист‘‘, „Бай Ганьо прави избори‘‘ и „Бай Ганьо тръгна по Европа‘‘. Зад камерата е кинооператорът на „Модерен театър‘‘ Йосиф Райфлер – немец (от еврейски произход), живял дълги години у нас. Ролята на Ганьо Балкански изпълнява Стоян Михайлов Попов (1866–1939) – един от големите поети в българската детска литература от началото на XX век, популярен с псевдонимите си Чичо Стоян и Стар Чичо, съпруг на голямата драматична актриса Роза Попова.‘‘[1]

Това е втората екранизация в българското кино. Първата е ,,Лиляна‘‘ (1920, реж. Николай Ларин) по сценарий на Константин Сагаев, базиран на едноименната му поема. ,,Бай Ганьо‘‘ в крайна сметка се оказва единственият филм на новосъздадената кооперация Янтра-филм – фирма, създадена от Васил Гендов и няколко негови съдружници с цел производството на филми, но произвела само ,,Бай Ганьо‘‘ и съответно просъществувала само и единствено за него. ,,В средата на май 1921 сп. „Кинопреглед‘‘ (№ 43) информира, че в София е основано „кооперативно сдружение за производство на филми‘‘, наречено „Янтра филм‘‘, начело на което застава Васил Гендов.‘‘[2]

Както и сам Гендов тъжно ще отбележи, медийното покритие върху филма не е особено значимо: ,,Интересно в случая е това, че нашата ежедневна преса, както и периодичния печат, въпреки големия и изключителен успех на филма не отбеляза нищо повече от това, което четем в няколко реда напечатано в сп. „Кинопреглед‘‘, бр. 1 от 1923 година: „Филмът „Бай Ганю‘‘ има неочакван успех из цяла България. Това е първият български филм, който се посреща така добре от нашата публика.‘‘[3] Гендов очевидно е разочарован от липсата на медийно покритие, но сам пропуска другите съществуващи съобщения в печатните издания, на които явно не е попаднал. Според Петър Кърджилов: ,,Тази макар и оскъдна информация позволява да се допусне, че премиерата на „Бай-Ганьо‘‘ се е състояла през ноември – декември 1922 в кино „Одеон‘‘.[4] (Да не се бърка със сегашното филмотечно кино ,,Одеон‘‘, намиращо се на бул. ,,Патриарх Евтимий‘‘ 1, което е кръстено на споменатото кино ,,Одеон‘‘, открито през 1911, намирало се на ….. и просъществувало до ……….). Споменатото анонимно съобщение е в сп. Кинопреглед[5], излизало от 1920 до 1923. То започва своя живот като любителско издание, изготвяно от Александър Кребс (А. К.) или Сашо Раковски. За това съдим от корицата, на която ясно е написано: ,,Всичко се изпраща до Ал. Кребс – Модерен театър – София‘‘. ,,Модерен театър‘‘ АД е редакцията и издателството на списанието. От № 22 на 1922 любителското издание се превръща в ,,Орган на съюза на българските филмодавци‘‘ т.е. в първото – представител на браншова организация в киното.[6] В подкрепа на тезата, че ,,Бай Ганьо‘‘ се е разпространил в софийските кина в края на ноември идва и жлъчно политизирано съобщение в сп. ,,Маскарад‘‘ (издавано от Александър Жендов и критикуващо режима на Александър Стамболийски): ,,Наскоро в столичните кинематографи ще се даде новият български филм ,,Бай Ганю пътува из Европа“, в главната роля с Александр Стамболийски. Третата част: „Бай Ганю прави избори‘‘, щела да бъде значите­лно изменена и допълнена.‘‘[7]

Другото специализирано периодично печатно издание за кино, което отразява съществуването на ,,Бай Ганьо‘‘ е сп. ,,Кино-Изкуство‘‘ (1926-1930) със създател и главен редактор Георги Иванов Кръстев. Той е актьор, възпитаник на школата на Акционерно дружество ,,Луна‘‘ от началото на 20-те години и като такъв взима участие във филма на фирмата – ,,Виновна ли е?‘‘. Като автор в списанието, той публикува очерци и коментари за киното като културна придобивка и защитава неговата позиция на високо изкуство. Статиите са теоретични и исторически, отразяват се нововъведения в технологията на киното, портрети на актьори, новини. Изданието обръща внимание на всички аспекти на филмовия процес в големи подробни материали и популяризира по-малко познатите филмови компоненти: декори, грим, светлина и др. Редакторът му създава качествено и богато на информация списание, за което българското кино е приоритет.[8] В своя дебютен брой от 01. 03. 1926 (страхотна дата за старт на списание!) списанието публикува статия озаглавена ,,Българското национално филмово производство‘‘. В нея авторът Red Ace обобщава кинопроизводството в България до онзи момент и размишлява за възможните посоки на неговото бъдеще развитие: ,,Имаме вече няколко опити, които потвърдяват това, което казахме. Всички кинолюбители са чували за „Дявола в София‘‘, „Българан е галант‘‘, които пропаднаха в България – не говорим за чужбина. Малко по-други бяха „Под старото небе“, „Бай Ганю“, „Момина скала‘‘ — които дължат успехът си, макар нищожен, благодарение на това че са битови, национални.‘‘ [9] Ето, че ,,Бай Ганьо‘‘ е оценен като по-успешен филм от първите опити на Гендов и дори се дават причини за успеха му сред публиката – неговата ,,битовост‘‘ и ,,националност‘‘.

За да приключа със специализираните издания ще отбележа едно любопитно явление. В отговор на читателско писмо редакцията на сп. ,,Екран‘‘ (1936) съставя списък от български филми, произведени до този момент. При все, че повечето филми на Васил Гендов присъстват в него, ,,Бай Ганю‘‘ не е споменат. [10] Лично аз отдавам това на най-обикновен пропуск или неосведоменост на създателите на списанието. ,,Екран‘‘ е седмично списание, от което излизат само 5 броя, един от опитите на Иван Фичев (Ирис) за специализирано издание за кино от този период.[11] 

Останалите рефлексии върху филма са в ежедневния печат или в политематични издания. Изреждам ги в хронологичен ред. На 26 август 1922 в. „Зора‘‘ съобщава, че „I-ва българска производителна филмова кооперация „Янтра-Филм‘‘ е започнала сниманието‘‘ на „Бай Ганьо‘‘ и „пред вид на това‘‘ набира артисти за участие във филма.[12] На 15 септември в. „Нова Комедия‘‘ информира, че снимките на „Бай Ганьо‘‘ в София продължават, като се очаква те да продължат в Прага и Виена.[13] Очевидно издаваният от Стефан Гендов (брат на Васил Гендов) седмичен лист за театър и изкуство разполага с безценна информация ,,от кухнята‘‘. От паспорта на Чичо Стоян, понастоящем съхраняван в Държавна агенция ,,Архиви‘‘ разбираме, че точният период на снимките във Виена е между 18 и 24 септември 1922. Това означава, че в. ,,Развигор‘‘ леко е закъснял със своето съобщение от 30 септември, което уведомява общността, че част от снимачния екип на „Бай Ганьо‘‘ вече е отпътувал за Виена и Прага.[14] Седмичният литературен лист на Александър Балабанов и Елин Пелин помества една меко казано скептична към българското кино статия, озаглавена ,,Кинематографът у нас‘‘. Нейният автор С. Я. безпощадно напада опитите ни в киното до тогава. Снимащият се в момента филм на Гендов също попада под огъня: ,,Кооперацията [„Янтра-филм‘‘] е почнала вече филмиранието на „Бай Ганю‘‘ и четем из вестниците, че „Ганю‘‘ е отпътувал за Виена и Прага, за да направи и на самото място няколко снимки. Нека се надяваме, че след като си е направила добре сметката, кооперацията ще има случай да ангажира от там по-опитен оператор, отколкото един бивш часовникар [Йосиф Райфлер]‘‘.[15] Следващото съобщение е чак от 5 декември, когато пловдивският ежедневник в. „Борба‘‘ охарактеризира „Бай Ганьо‘‘ като ,,първия сполучлив филм‘‘ и уведомява, че ще бъде показан в местния „Модерен театър‘‘.[16]

По този начин е отразен филма „Бай Ганьо‘‘ през 1922. Не без основание Петър Кърджилов определя информацията като ,,…толкова сиромашка, че не позволява да се фиксира точно дори премиерата на филма, състояла се най-вероятно през октомври-ноември 1922 в кино „Одеон‘‘ (София).‘‘[17] От датите на съобщенията можем да направим още едно заключение – за проявяването на снимките и монтажа на филма: той би следвало да е осъществен много бързо – между септемврийското заснемане в чужбина и първите прожекции на филма в София и Пловдив в края на ноември и началото на декември.

Филмът се появява на страниците на печата отново чак в края на десетилетието, вече като пълнокръвна част от историята на българското кино. Седмичното илюстровано списание ,,Нива‘‘ мимоходом споменава заглавието на Гендовия филм в анонимен обобщителен материал през 1929.[18] В края на същата година ежедневникът в. ,,Свободна реч‘‘ също допринася към българската кино историография с подробен очерк, който отбелязва ,,Бай Ганьо‘‘ и Янтра-филм: ,,Пионерите на нашето, филмово изкуство не са се отчаяли. Появява се първата българска производителна и обменителна кооперация ,,Янтра филм‘‘ начело с Васил хаджи Гендов. Кооперацията започва да снима ,,Бай Ганю‘‘ от Алеко Константинов под режисурата на Гендов. По същото време и [Николай] Ларин получава субсидия от министерството на просветата и започнал да снима филм ,,Под старото небе‘‘ по книгата на Цанко Б. Церковски. Двата тия филми, обаче, не са били представени на публиката.‘‘[19] Последното изречение, разбира се не е вярно и най-вероятно се дължи на недостатъчна осведоменост. Озадачаващо е обаче, че авторът Д. Г. Д. (според изследователя Костадин Костов е възможно това да е журналиста Д. Г. Даскалов, пишещ активно за кино през 1930-те) изглежда сигурен в твърдението си. 

През 1933 в София излиза един единствен брой на сп. ,,Българско кино‘‘. Издава го Васил Гендов, редактор е брат му – Стефан Гендов. Заявено е, че списанието ще излиза периодично, но по същество е издаден само един брой през октомври 1933. Той съдържа ,,изказвания върху неговия [на Васил Гендов] филм ,,Бунтът на робите‘‘.[20] Целта на изданието е да промотира първия български звуков филм, да припомни на зрителите за филмографията на Гендов и да подчертае приносите му към българското кино. ,,Бай Ганьо‘‘ се споменава в един ,,забавен‘‘ каламбур, съставен от заглавията на Гендовите филми: ,,В 1911 год. „Българан, който е галант“ разбра, че „Любовта е лудост‘‘и за това повика „Дявола в София“ за да види „Пътя на безпътните“, по който у нас вървят „Уличните божества‘‘, но тъй като той е все пак „Бай Ганю‘‘ спомни си за преживяната „Буря на мла­достта“ и реши да заговори, като по този начин организира „Бунтът на робите‘‘, като вярва, че имено, този е пътят към апогея на нашето филмово творчество.‘‘[21]

След този нескопосан опит театралният критик, издател и редактор на редица вестници и списания през годините Стефан Гендов, явно си взима поука и десет години по-късно публикува най-задълбочения и подробен историографски труд за българското кино до този момент. Текстът излиза в много по-сериозното и значимо издание в. ,,Народен театър‘‘ със заглавие ,,Българският кинотеатър и филм – от платнената барака „Гранд биоскоп“ до днешните театрални сгради. Раждането на първия български филм‘‘[22] и обхваща цели четири страници (или 15 машинописни[23]). В него Стефан Гендов акцентира главно върху кинопоказа у нас, което е обяснимо с факта, че материалът е поръчан от Съюза на кинопритежателите в България.[24] Другият фокус е върху творчеството на режисьорите пионери (сред, които е и брат му). В статията ,,Бай Ганю‘‘ е споменат като част от филмографията на Васил Гендов, но липсва друга информация около създаването на филма. Така или иначе, текстът е ,,…първата голяма крачка в областта на историята на ранното кино у нас и има безспорен принос за обогатяването на националната ни киноисториография, защото е най-задълбоченият труд, отнасящ се за миналото на българското кино, публикуван в първата половина на ХХ в. (…) За стойността му свидетелства и фактът, че той бива оценен още от съвременниците си – всекидневниците „Мир“ и „Заря“ отпечатват негов съкратен вариант, а журналистите Михаил Лангов, Марко Киров и Илия Арнаудов го преразказват и дори допълват съответно в „Нова вечер“ и „Дневник“.[25]

С този текст Стефан Гендов прави революция в българската кино историография и се превръща в тогавашна версия на инфлуенсър, но за съжаление не допринася особено за оскъдното присъствие на филма ,,Бай Ганьо‘‘ в печата. Произведението не е рекламирано, неговите художествени качества не се превръщат в обект на анализ, обществена дискусия за пресъздаването на Алековия образ липсва. За всичко това, от днешна гледна точка можем да правим безкрайни изводи – за цялостния обществен интерес към българското кино, а и към киното изобщо; за отношението към личността на Васил Гендов и поредната му авантюра в киното; можем да спекулираме с политическата конюнктура – възможно ли е режимът на Александър Стамболийски и БЗНС да има пръст в обскурната промоция и вялото разпространение на филма, ако е припознал своя лидер на екрана? Така или иначе, фактите са, че ,,Бай Ганьо‘‘ не е представлявал интерес за печата в годините на своето производство и разпространение. Филмът обаче е част от историята на българското кино и като такъв е обект на интерес за историци и архивисти, които имат възможността да припомнят на поколенията за неговото съществуване като културен артефакт.

[1] Кърджилов, Петър. Киноживотът у нас преди 100 години (III част). Филмово снимане. www.SpisanieKino.com – декември 2022

[2] Пак там.

[3] Гендов, Васил., Трънливият път на българския филм. 1910-1940 Мемоари, София: Българска национална филмотека, 2016, Велико Търново: Фабер, 2016, с. 157

[4] Гендов, Васил., Трънливият път на българския филм. 1910-1940 Мемоари, София: Българска национална филмотека, 2016, Велико Търново: Фабер, 2016, с. 156

[5] Съобщение, Сп.,,Кинопреглед‘‘, год. III, № 1, 1923

[6] Спасов, Росен., Периодични печатни издания за кино в България (1913 – 1944). Хронология и типология., с. 48

[7] Сп. ,,Маскарад‘‘, № 2, 24. 11. 1922, с. 4

[8] Пак там, с. 112-124

[9] Red Ace. Българско национално филмово производство. Сп. ,,Кино-Изкуство‘‘, 01. 03. 1926, № 1, с. 1

[10] ,,Вие питате – ние отговаряме‘‘, Екран, № 4, 1936, с. 2

[11] Спасов, Росен., Периодични печатни издания за кино в България (1913 – 1944). Хронология и типология., с. 161-163

[12] В. ,,Зора‘‘, № 972, 26. 08. 1922, с. 2

[13] сп. (Нова) Комедия, № 41, 15. 09. 1922, с. 2

[14] С. Я. Кинематографът у нас. В. ,,Развигор‘‘, № 85, 30. 09. 1922, с. 2

[15] Пак там.

[16] Театър и кино. В. ,,Борба‘‘, № 524, 05. 12. 1922, с. 1

[17] Кърджилов, Петър. Киноживотът у нас преди 100 години (III част). Филмово снимане. www.SpisanieKino.com – декември 2022

[18] Как се създават филмите. Сп. ,,Нива‘‘, № 2, 11. 01. 1929, с. 4  

[19] Д. Г. Д. Към историята на българския филм. В. ,,Свободна реч‘‘, г. VІ, № 1693, 30. 10. 1929, с. 5    

[20] Български периодичен печат 1844–1944. Анотиран библиографски указател. Том І (А–М). София, Наука и изкуство, 1962, с. 140

[21] Хумор около филма „Бунтът на робите“. Сп. ,,Българско кино‘‘, г. І, № 1, 10. 1933, с. 4  

[22] Гендов, Стефан. Българският кинотеатър и филм – от платнената барака „Гранд биоскоп“ до днешните театрални сгради. Раждането на първия български филм. В. ,,Народен театър‘‘, № 126 и 127, 29.07.1943, стр. 1-4        

[23] Кърджилов, Петър. Загадките и времената на ,,Българан е галант‘‘, София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2017, с. 63-67

[24] Пак там.

[25] Кърджилов, Петър. Загадките и времената на ,,Българан е галант‘‘, София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2017, с. 63-67