Библиотека
Концепцията за пресечните точки в съвременното историческо изследване на изкуствата
Концепцията за пресечните точки в съвременното историческо изследване на изкуствата
- Йоана Спасова-Дикова
- май 4, 2022
- Киното и Другите Изкуства
Основен фокус на внимание са проблемите пред изследователите на историята на изкуствата в България през ХХ век. Обсъжда се идеята за търсене на полета на пресичане на разнообразни елементи и тенденции в различните изкуства – театър, кино, литература, изобразителни изкуства, музика. Студията за първи път е публикувана в сборника „Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век“, С., Институт за изследване изкуствата – БАН, 2015, с. 23–45.
Основен фокус на внимание са проблемите пред изследователите на историята на изкуствата в България през ХХ век. Обсъжда се идеята за търсене на полета на пресичане на разнообразни елементи и тенденции в различните изкуства – театър, кино, литература, изобразителни изкуства, музика. Студията за първи път е публикувана в сборника „Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век“, С., Институт за изследване изкуствата – БАН, 2015, с. 23–45.
Йоана Спасова-Дикова
Професор в Институт за изследване на изкуствата – БАН. Нейните научноизследователски интереси са насочени към различни перформативни и културни практики от миналото и настоящето. Публикациите ѝ включват няколко монографии, както и множество студии и статии за перформативни изкуства и култура в специализирани енциклопедии и периодични издания у нас и в чужбина. Тя два пъти е носител на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за най-добър критически текст. Преподава в няколко български и чуждестранни университета. Ръководител и координатор е на научни проекти в страната и чужбина.
Нови данни за стари филми и за техните създатели
В богатия документален архив на Българската национална филмотека (БНФ) се съхраняват две машинописни странички, създадени на 19 юли 1960 в София и озаглавени „ЙОХАН РОЗЕВ”. ...
Съдбата на хроникално-документалния филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925)
„Човечеството винаги е намирало повече аргументи, за да документира, обясни и оправдае престъпления и диващини, отколкото, за ги осъди”.Срещната някъде мисъл В летописа на българското ...
Чавдар Мутафов и Фани Попова-Мутафова – радикалната двойка на българската филмова мисъл
Взаимосвързани в живота и в творчеството си, а и във възгледите си за изкуството и киното, те са сред постоянните сътрудници на сп. Нашето кино ...
Хърватин в полите на Витоша. Дейността на кинематографиста Йосип Новак в България (1934–1954)
През 1934 дългогодишният театрален актьор и режисьор Петър Константинов Стойчев (1879–1945) заминава за Белград, където влиза във връзка с кинооператора Йосип Новак и звукооформителя Стефан Мишкович.. Стойчев разработва филмов сценарий за музикална мелодрама и, за да материализира успешно проекта си, озаглавен „Песента на Балкана”, има нужда от висококачествени професионалисти с опит в реализацията на звукови филми.