Библиотека
Концепцията за пресечните точки в съвременното историческо изследване на изкуствата
Концепцията за пресечните точки в съвременното историческо изследване на изкуствата
- Йоана Спасова-Дикова
- май 4, 2022
- Киното и Другите Изкуства
Основен фокус на внимание са проблемите пред изследователите на историята на изкуствата в България през ХХ век. Обсъжда се идеята за търсене на полета на пресичане на разнообразни елементи и тенденции в различните изкуства – театър, кино, литература, изобразителни изкуства, музика. Студията за първи път е публикувана в сборника „Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век“, С., Институт за изследване изкуствата – БАН, 2015, с. 23–45.
Основен фокус на внимание са проблемите пред изследователите на историята на изкуствата в България през ХХ век. Обсъжда се идеята за търсене на полета на пресичане на разнообразни елементи и тенденции в различните изкуства – театър, кино, литература, изобразителни изкуства, музика. Студията за първи път е публикувана в сборника „Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век“, С., Институт за изследване изкуствата – БАН, 2015, с. 23–45.
Йоана Спасова-Дикова
Професор в Институт за изследване на изкуствата – БАН. Нейните научноизследователски интереси са насочени към различни перформативни и културни практики от миналото и настоящето. Публикациите ѝ включват няколко монографии, както и множество студии и статии за перформативни изкуства и култура в специализирани енциклопедии и периодични издания у нас и в чужбина. Тя два пъти е носител на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за най-добър критически текст. Преподава в няколко български и чуждестранни университета. Ръководител и координатор е на научни проекти в страната и чужбина.
,,Филмови трохи“ – българската визитка на световния Петър Увалиев
Преди да емигрира принудително в Англия, Петър Увалиев оставя значим обем от критическо творчество в България. Това се случва предимно през 30-те години на ХХ век, когато пише рецензии и изкуствоведски наблюдения на страниците на различни печатни издания. Те са събрани в книгата Филмови трохи, съставена от изследователя Костадин Костов.
Периодичният печат в България за филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922) на Васил Гендов
,,Освен режисьор Васил Гендов е и сценарист на творбата, разработил литературната ѝ основа по мотиви от произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо. Невероятни разкази за ...
Книга на Ана Гъргич за най-ранното кино на Балканите
Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022) е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.
Концепцията за пресечните точки в съвременното историческо изследване на изкуствата
Основен фокус на внимание са проблемите пред изследователите на историята на изкуствата в България през ХХ век. Обсъжда се идеята за търсене на полета на пресичане на разнообразни елементи и тенденции в различните изкуства – театър, кино, литература, изобразителни изкуства, музика. Студията за първи път е публикувана в сборника „Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век“, С., Институт за изследване изкуствата – БАН, 2015, с. 23–45.
Спорът между „Нашето кино“ и „Кинозвезда“/“Киновестник“
В историята на българската журналистика има десетки, ако не и стотици примери за блестящи полемики. Специализираната кинопериодика дава своя принос и в това специфично поле за изява, чрез един непопулярен, но много любопитен спор. Става въпрос за разразилото се съперничество между смятаното от българската киноистория за най-авторитетно издание от този период – Нашето кино (1924-1936) и Киновестник (1924-1925), който през 1925 се слива с Кинозвезда (1920-1929). Публикацията на д-р Росен Спасов е поместена за първи път в сп. ,,АРТизанин'', бр. 2/2017.
Съдбата на хроникално-документалния филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925)
В летописа на българското кино от немия период фигурират три хроникално-документални творби, които с право могат да бъдат наречени „филми легенди”. Заглавията им са „Балканската ...