Авторът проследява перипетиите на този сюжет в няколко различни аспекта: технология, репертоар, реклама, дистрибуторска конкуренция, обществен отзвук. Поредицата от факти, които за първи път се представят в цялостен научен разказ, дава богат материал за разсъждения и принципно ново осмисляне на процесите в българските разпространение и кинопоказ. Прави впечатление как звукът допринася за разместването на пластовете сред доминиращите до този момент разпространители и кинозали. Сложен е край на лидерството на „Модерен театър“ и „Одеон“, които задават модата в българския филмов живот дотогава. Към лидерството протяга ръце първо кино „Пачев“, а после и „Глория Палас“.  Важен момент е и ентусиазираното приемане на звуковото кино не само от филмовия бизнес, но и от интелектуалци (Добри Немиров, Ана Каменова, Сирак Скитник, Добри Христов), кинокритици (Пантелей Карасимеонов, Антон Маринович) и зрители. За разлика от нееднозначните реакции в почти всички страни с развито филмопроизводство през нямата епоха звукът навлиза в България без никаква съпротива или оспорване. Това говори не само за предприемчивост, далновидност, но и за технологичен оптимизъм, доверие в нововъведенията и прогреса. Звуковото преоборудване изисква значителни инвестиции и българският кинобизнес ги осигурява, убеден в перспективността на начинанието и оценяващ позитивното отношение на публиката. Кинопредприемачите усещат нуждата от засилена реклама и дават тласък за разпространението ѝ във всички медии. Това стимулира и появата на множество нови киносписания. Възможностите за ръст на приходите от филмова дейност стимулират откриването на български представителства на големите холивудски студии – първа е водещата компания „Метро Голдуин Майер“. Освен всичко друго техническото нововъведение служи за допълнителна реклама на самото кино като изкуство и средство за развлечение. То привлича публика, която до този момент го е пренебрегвала, и оттук нататък броят зрители в българските киносалони непрекъснато нараства.