Blog

Стефан Гендов (10. 07. 1889 – 15. 03. 1951) – първият инфлуенсър

По-големият брат на филмовия пионер Васил Гендов е изключително продуктивен журналист, издател и театрален критик. Характерни и за двамата са поразителната енергия и амбиция, с която работят. Производителността и на двамата е завидна, особено когато са в разцвета на силите си през 1920-те. Интелектуалната му дейност е свързана основно с театъра. Очевидно киното за него е вторичен интерес, продиктуван от страстта на по-малкия му брат. Текстовете на Стефан Гендов разполагат с безценна информация ,,от кухнята‘‘, а рецензиите, които пише за филмите на брат си, неоспоримо го нареждат и сред съвременните филмови критици.

В средата на 1932 неговото най-дългогодишно и утвърдено издание ,,Народен театър‘‘ прекратява своето излизане, но в края на 1934 той го стартира отново с продължаваща номерация. Именно на неговите страници, в бр. 126-127 от 29. 07. 1943 Стефан Гендов влиза с взлом в ролята си на филмов историк с една особено влиятелна и в същото време силно противоречива статия със заглавие ,,Българският кинотеатър и филм – от платнената барака „Гранд биоскоп“ до днешните театрални сгради. Раждането на първия български филм‘‘. 

В по-голямата си част, текстът се отнася за предвоенния период и е своеобразно обобщение на случващото се в българското кино през 20-те и 30-те години на ХХ век. Това е най-задълбоченият и подробен историографски труд за българското кино до този момент и обхваща цели четири страници от вестника. В него Стефан Гендов акцентира главно върху кинопоказа у нас, което е обяснимо с факта, че материалът е поръчан от Съюза на кинопритежателите в България. Любопитна подробност е, че това са същите хора, чиято алчност и зловредно влияние върху развитието на българския филм Васил и Жана Гендови неколкократно подчертават в своите мемоари. Текстът започва с идването на киното у нас, съдържа дори кратка предистория на техническите открития, които довеждат до появата на кинематографа. След това проследява появата на стационарните кина ,,Модерен театър‘‘ (1908) и ,,Одеон‘‘ (1911) – несъмнено две от най-важните събития в българския кино живот от началото на века. Фокусира се върху творчеството на режисьорите пионери (най-вече брат му) и появата на първите български филми. В желанието си да бъде подробен и изчерпателен Стефан Гендов забравя да провери достоверността на мемоарните източници и особено в тази част на текста настъпва фактологически хаос. Самият Васил Гендов коригира брат си за неточностите в статията му, разбира се свързани с неговите филми и най-вече премиерните им дати. Стефан Гендов оправдава тези неточности с липсата на източници. Той разчита само на паметта си и на разговорите си със своите съвременници. Несъмнено ценна, но очевидно ненадеждна информация. Авторът не си прави труда да се поразрови за точните години на премиери дори за филмите на брат си. Липсата на ,,всякаква литература по този въпрос‘‘ не отговаря съвсем на истината. Доказателство за това са многобройните изследвания на Петър Кърджилов за ранното кино в България, базирани предимно на архивни материали, документи и най-вече печатните издания от онова време. Не трябва да забравяме обаче кога е писана статията – Гендов вече е в напреднала възраст – надхвърлил е 50-те и няма онази енергия, с която стартира издание след издание. Само след 8 години ще почине. Едва ли главната му цел е задълбочаване във фактологията, а и все пак това е популярна статия в седмичен вестник. Популяризирането на финансиращата институция и нейните представители е акцент в текста, всичко друго е на заден план – вид пълнеж. И не на последно място – страната е във война – общественото напрежение е в своя пик, библиотеките едва ли са най-достъпните места в страната.    

В своето пространно историческо изследване ,,Загадките и времената на ,,Българан е галант‘‘ Петър Кърджилов отбелязва: ,,Тези „исторически бележки“ (според Стефан Гендов), отнасящи се за „появата и развоя“ на седмото изкуство у нас, неслучайно биват охарактеризирани като „културно-историческо изследване“ (Илия Арнаудов) – статията е първата голяма крачка в областта на историята на ранното кино у нас, най-задълбоченият труд сред публикациите от първата половина на ХХ век, посветени на миналото на българското кино. За стойността на статията свидетелства и фактът, че тя бива оценена още от съвременниците си – всекидневниците „Мир“ и „Заря“ отпечатват нейни съкратени варианти, а журналистите Михаил Лангов, Марко Киров и Илия Арнаудов я преразказват и дори допълват съответно в „Нова вечер“ и „Дневник“.

В тогавашната медийната среда, все още доминирана от печата, с този материал Стефан Гендов прави революция в българската кино историография и се превръща в тогавашна версия на инфлуенсър. С всичките си недостатъци текстът е мултиплициран от колегите му по най-различни начини. Те използват цели фрагменти от него, цитират го, препечатват го, пиратстват съдържанието му със сменено заглавие. Всичко това се случва по средата на века, а не в някакъв пионерски период на българската печатна периодика и е показателно за влиянието му.

Росен Спасов

Rosen Spasov

Росен Спасов е роден през 1987 в София, България. През 2017 защитава докторска дисертация по специалността ,Кинознание, киноизкуство и телевизия‘‘ в Института за изследване на изкуствата (БАН), на който е асоцииран член. Активно пише оперативна филмова критика в редица печатни и онлайн медии. Автор е на книгата ,,Целулоид, целулоза и облаци. Трансмедийни предизвкателства пред кинокритиката в България (1989-2021)‘‘. В момента е филмов експерт в Българската национална филмотека, където реализира различни проекти и събития. Член е на ФИПРЕССИ, СБФД и СБЖ. Също така продуцира и режисира документални филми.