Автор: Kal Kor

CHARLIE CHAPLIN ON VITOSHA. THE SHAPING OF FILM CULTURE IN BULGARIA AND THE BALKANS BETWEEN THE WORLD WARS (ЧАРЛИ ЧАПЛИН ЗА ВИТОША. The book is ...

„ОТ ЛУНА АД ДО КИНОПРОСВЕТАТА ПО СЕЛАТА. ИНДУСТРИАЛНО И ИНСТИТУЦИОНАЛНО В БЪЛГАРСКОТО КИНО МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ“. Книгата на Петър Кърджилов съдържа осем студии, посветени ...

ВЛАСТТА НА КИНОТО. АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА МИСЪЛ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ съдържа 120 студии и статии, които са представителна част от публикациите за кино в специализирани издания и масовата преса. Сред авторите са редактори на филмови списания (Александър Кребс, Пантелей Карасимеонов, Антон Маринович), активни кинокритици (Фани Попова-Мутафова, Кирил Кръстев, Чавдар Мутафов, Петър Увалиев), автори на постоянни рубрики в ежедневници (Анна Каменова и Сирак Скитник), други видни творци в литературата и културата на епохата: Николай Райнов, Гео Милев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Александър Балабанов, Добри Немиров, Ангел Каралийчев, Д. Б. Митов, Димитър Ненов, Тодор Павлов, Николай Фол и др. Със свои текстове присъстват изявени кинопрофесионалисти: режисьорите Васил Гендов и Петър К. Стойчев, продуцентът и киноразпространител Димитър Азманов, филмовият диригент и музикален оформител Георги Антонов и др. В книгата са включени техни кратки биографични справки, както и информация за изданията, в които са публикувани оригиналните текстове. Антологията е снабдена с показалци на цитираните имена и филмови заглавия.

В богатия документален архив на Българската национална филмотека (БНФ) се съхраняват две машинописни странички, създадени на 19 юли 1960 в София и озаглавени „ЙОХАН РОЗЕВ”. ...

Взаимосвързани в живота и в творчеството си, а и във възгледите си за изкуството и киното, те са сред постоянните сътрудници на сп. Нашето кино ...

През 1934 дългогодишният театрален актьор и режисьор Петър Константинов Стойчев (1879–1945) заминава за Белград, където влиза във връзка с кинооператора Йосип Новак и звукооформителя Стефан Мишкович.. Стойчев разработва филмов сценарий за музикална мелодрама и, за да материализира успешно проекта си, озаглавен „Песента на Балкана”, има нужда от висококачествени професионалисти с опит в реализацията на звукови филми.

В статията за първи път се проследяват хронологично основните събития, свързани с преоборудването на българските киносалони със звуковъзпроизвеждащи инсталации през 1930 година. Наред с това са представени различните технологични практики за предаване на синхронен звук и говор в хода на филмовата прожекция. Процесът на навлизане на тези технически нововъведения в българския показ и филмово разпространение е разкрит като процес на остра конкуренция между различните кинопритежатели. Косвено са представени различните методи за реклама и популяризация чрез масовия и специализирания печат на новата звукова форма за съществуване на киноразвлечението. Документирана е точната последователност на процесите и са посочени първите звукови и говорящи филми, които се прожектират на български екран.

Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923 е създаден един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) и считан от киноисториците на Република Северна Македония за „начало на македонското филмово творчество“. Създаването на филма и неговата съдба са забулени в легенди и полуистини, част от които са осветлени в изследването на Петър Кърджилов, което може да прочетете тук в секцията „Библиотека“.

Преди да емигрира принудително в Англия, Петър Увалиев оставя значим обем от критическо творчество в България. Това се случва предимно през 30-те години на ХХ век, когато пише рецензии и изкуствоведски наблюдения на страниците на различни печатни издания. Те са събрани в книгата Филмови трохи, съставена от изследователя Костадин Костов.

,,Освен режисьор Васил Гендов е и сценарист на творбата, разработил литературната ѝ основа по мотиви от произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо. Невероятни разкази за ...

Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022) е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.

Основен фокус на внимание са проблемите пред изследователите на историята на изкуствата в България през ХХ век. Обсъжда се идеята за търсене на полета на пресичане на разнообразни елементи и тенденции в различните изкуства – театър, кино, литература, изобразителни изкуства, музика. Студията за първи път е публикувана в сборника „Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век“, С., Институт за изследване изкуствата – БАН, 2015, с. 23–45.

В историята на българската журналистика има десетки, ако не и стотици примери за блестящи полемики. Специализираната кинопериодика дава своя принос и в това специфично поле за изява, чрез един непопулярен, но много любопитен спор. Става въпрос за разразилото се съперничество между смятаното от българската киноистория за най-авторитетно издание от този период – Нашето кино (1924-1936) и Киновестник (1924-1925), който през 1925 се слива с Кинозвезда (1920-1929). Публикацията на д-р Росен Спасов е поместена за първи път в сп. ,,АРТизанин'', бр. 2/2017.

Петър Кърджилов анализира историята на двете части на „Синема“ от Иван Ст. Андрейчин и как се оценяват те в българското кинознание.

Студията представя историята и богатия личен архив на Люба Кутинчева, пребивавала многократно в Азия през 1920-те и 1930-те години. Сред различните свидетелства за нейните пътешествия са и първите филмови ленти, заснети от българин в тази част на света. (опис на снимката: ДА - София, ф.1328к, оп.1, а.е.18, л.37)

Когато през лятото на 1924 след почти двегодишно отсъствие 21-годишният Златан Дудов се завръща за няколко месеца в София от Берлин, той е приятна изненадан от изобилието от български филмови списания. "Нашето кино" публикува неговата статия за съвременната българска кинопреса.

Киноведите Петър Кърджилов и Александър Донев разговарят по повод изложбата „Васил Гендов. Живот между театъра и киното“, отбелязваща 130 години от рождението на пионера на българското кино.