Блог

Кино и ОбществоКиното и Другите Изкуства

Две нови книги по проект „КИНО.БГ“

От печат излязоха следвашите две книги от издателската програма на проекта на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата – БАН „Кинокултура, изкуства ...

още →
Кинокритика

Антон Маринович (30. 05. 1907 – 28. 03. 1976) – отдаден на киното

Антон Иванов Маринович е един от най-постоянните и продуктивни филмови критици от периода между двете световни войни. Неговото име се свързва с поне три специализирани ...

още →
Кино и ПубликаКинокритика

Стефан Гендов (10. 07. 1889 – 15. 03. 1951) – първият инфлуенсър

По-големият брат на филмовия пионер Васил Гендов е изключително продуктивен журналист, издател и театрален критик. Характерни и за двамата са поразителната енергия и амбиция, с ...

още →
Кинокритика

Златан Дудов (30. 01. 1903 – 12. 07. 1963) – първият престижен автор на сп. ,,Нашето кино‘‘

На 06. 04. 2023, в рамките на София филм фест, беше издадена и представена книгата ,,Златан Дудов. Правият път към киното‘‘ с автор Александър Донев. ...

още →
Кино и ОбществоКиноиндустрия

1938: „Великата Рилска пустиня”

На 1.IX.1939 от 11.30 ч. в салона на кино „Европа Палас” (наричано „Димитър Благоев” в годините на социализма) се събира „назначена” от Министерството на народното ...

още →
Кино и Общество

Великденският предолимпийски футболен турнир в София (27 април – 4 май 1924) на филм

Осмите летни олимпийски игри (ЛОИ) – последните, организирани под ръководството на Пиер дьо Кубертен, се провеждат през 1924 година – от 4 май до 27 ...

още →
Кино и Общество

Съдбата на филма „Македония” (1923–1924)

1903: Драмата, „защото осиротяваше цял народ”. Всеки филм (както и всеки човек) е орисан от съдбата. Предопределена от зачатие, което пък има своята предистория. Разказана ...

още →
Кино и ОбществоКиноиндустрия

Хърватин в полите на Витоша. Дейността на кинематографиста Йосип Новак в България (1934–1954)

На моя колега и приятел Бранко Бубеник, дългогодишен ръководител на ИНДОК – информационно-документалния мултимедиен център на Хърватската национална телевизия Йосип Новак от Славонски брод През ...

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Многошумната пролет на 1930-а година. Навлизането на озвучителните апаратури в софийските кина

„А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват”. От Матея свето Евангелие 13:16 Макар и Светото писание да не е ...

още →
Кино и ОбществоКиното и Другите Изкуства

Неизвестно до днес продължение на „Синема”

Първото стационарно кино в България, софийският „Модерен театър”, разтваря врати на 4.ХІІ.1908. Дейността му променя за кратко време кинобитието както в столицата, така и в ...

още →
Кино и Общество

Цели три филма за Земетресението’1928

На 14 април 1928, Велика събота, в 11 часа преди пладне цяла България бива разлюляна от силен земетръс, чийто епицентър се оказва край Чирпан. Сеизмичната ...

още →
Кино и Публика

Нитрат 25

Първият фестивал на нитратния филм е проведен през 1999 т.е. роден е в бомбардировките над Белград и Сърбия. Имайки предвид силно запалимият филмов материал, на ...

още →
Йосип Новак Кино и ОбществоКиноиндустрия

Приносът на Йосип Новак в българското кино

Интернационализацията на творческия процес и кинобизнеса е една от най-характерните особености на филмопроизводството и филмовия живот въобще още с изобретяването на киното. Първите пътуващи филмови оператори и  устроители на кинопрожекции в България са чужденци. Основателите на първите постоянно действащи кинотеатри в София, поставили основите на националната филмова индустрия, също са с чуждестранен произход. Такива са и създателите на първите документални филми с български сюжети.

още →
Кино и ПубликаКиноиндустрия

Хронологията на навлизането на звука в българските кина

В статията, поместена тук в секция „Библиотека“, може да прочетете изследването на Петър Кърджилов „Многошумната пролет на 1930-а година“ за ударното звуково преоборудване на българските кина.

още →
Кадър от филма "Македония" (1923) Кино и Общество

Загадъчният филм „Македония“ (1923)

Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923, е заснет един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) ...

още →
Кино и Публика

Филмът ,,След пожара над Русия‘‘ (1929, реж. Борис Грежов) – съхранените до днес филмови материали

Премиерата на филма е на 23. 09. 1929 в кино ,,Одеон‘‘[1] (Да не се бърка със сегашното филмотечно кино ,,Одеон‘‘, намиращо се на бул. ,,Патриарх ...

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

„Българското царство от основаването му до днес” – поредният загадъчен филм в историята на киното у нас

Заглавието „Българското царство от основаването му до днес” бива споменато за пръв път в родната киноисториография през 1979, когато сп. „Киноработник” отпечатва статията „Българският научно-популярен ...

още →
Киноиндустрия

Копието на филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922, реж. Васил Гендов), съхранявано в Българската национална филмотека

Както е известно голяма част от филмите на Васил Гендов са унищожени или изчезнали след бомбардировките над София по време на Втората световна война.

още →
Uncategorized

Най-ранното балканско кино като единен културен и художествен феномен

Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022)  е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.

още →
Кино и Общество

Нови находки в стари вестници

Хроникално-документалният филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925) е несъмнено една от най-ярките творби, създадена в периода 1920–1940. Продължаващите проучвания извадиха на бял свят находки, които не променят драматично известното за филма, но обогатяват познанието за него.

още →
Киното и Другите Изкуства

Актьорската игра в ранното българско кино

Текстът дискутира проблема за изучаване на актьорската игра в ранното българско кино. Поставен е акцент върху необходимостта от разглеждане на естетическите, психологическите, социо-културните и политическите аспекти на динамиката на взаимодействието на актьора-творец със социума, които определят етапите при развитието на актьорското изкуство в българското кино, специфичните методи на работа, подхода към ролята, работата с режисьора, публичното възприятие на образите, формирането на актьорския екранен имидж, новаторството и пр., в контекста на цялостното развитие на изкуствата в Европа и в сложната политическа, обществена и културна ситуация в България между двете световни войни. 

още →
Кино и ОбществоКиноиндустрия

Новооткритата втора част от 1921 на есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин

На 25 февруари 1909 в рубриката „Подлистник” на в. „Свободно слово” е публикувано есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин. То е появява две години и ...

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Историята на киното като археология на културата на ХХ век

Не на последно място изучаването на битието на киното в минали исторически контексти ни помага да разберем неговото съвременно съществуване. По някакъв начин репликата „как са живели хората тогава“ винаги съдържа като подтекст „как ние живеем днес“.

още →
Кино и Общество

Българска филмова култура между двете световни войни

С този сайт отваряме вратата към  едно пространство, в което ще обсъждаме историята на българското кино. То обаче ще бъде разглеждано не толкова като сбор от теми и сюжети, индивидуални стилове и художествени тенденции, а като общ знаменател и спояващ елемент за цялостната култура на нацията.

още →

Събития

КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ ПО ПРОЕКТ „КИНОКУЛТУРА, ИЗКУСТВА И НАЦИОНАЛНИ ОБРАЗИ В БЪЛГАРИЯ (КИНО.БГ). ФОРМИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ЗНАЧИМОСТ НА ФИЛМОВАТА КУЛТУРА В ПЕРИОДА МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ“

Институтът за изследване на изкуствата (БАН) организира от 2 до 5 май 2023 конференция с международно участие  по проект „КИНОКУЛТУРА, ИЗКУСТВА И НАЦИОНАЛНИ ОБРАЗИ В ...

още →
Писателят Чичо Стоян (Стоян М. Попов) в ролята на Бай Ганьо . Българска национална филмотека

Филмът на Васил Гендов „Бай Ганьо“ на 100 години.

На 7 декември от 18.30 в кино „Одеон“ в рамките на проект на Института за изследване на изкуството при БАН, подкрепен от фонд „Научни изследвания“ ...

още →

Библиотека

Кино и ОбществоКиноиндустрия

CHARLIE CHAPLIN ON VITOSHA. THE SHAPING OF FILM CULTURE IN BULGARIA AND THE BALKANS BETWEEN THE WORLD WARS

CHARLIE CHAPLIN ON VITOSHA. THE SHAPING OF FILM CULTURE IN BULGARIA AND THE BALKANS BETWEEN THE WORLD WARS (ЧАРЛИ ЧАПЛИН ЗА ВИТОША. The book is ...

още →
Кино и ОбществоКиноиндустрия

„ОТ ЛУНА АД ДО КИНОПРОСВЕТАТА ПО СЕЛАТА. ИНДУСТРИАЛНО И ИНСТИТУЦИОНАЛНО В БЪЛГАРСКОТО КИНО МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ“

„ОТ ЛУНА АД ДО КИНОПРОСВЕТАТА ПО СЕЛАТА. ИНДУСТРИАЛНО И ИНСТИТУЦИОНАЛНО В БЪЛГАРСКОТО КИНО МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ“. Книгата на Петър Кърджилов съдържа осем студии, посветени ...

още →
Кино и ОбществоКинокритика

ВЛАСТТА НА КИНОТО. АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА МИСЪЛ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

ВЛАСТТА НА КИНОТО. АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА МИСЪЛ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ съдържа 120 студии и статии, които са представителна част от публикациите за кино в специализирани издания и масовата преса. Сред авторите са редактори на филмови списания (Александър Кребс, Пантелей Карасимеонов, Антон Маринович), активни кинокритици (Фани Попова-Мутафова, Кирил Кръстев, Чавдар Мутафов, Петър Увалиев), автори на постоянни рубрики в ежедневници (Анна Каменова и Сирак Скитник), други видни творци в литературата и културата на епохата: Николай Райнов, Гео Милев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Александър Балабанов, Добри Немиров, Ангел Каралийчев, Д. Б. Митов, Димитър Ненов, Тодор Павлов, Николай Фол и др. Със свои текстове присъстват изявени кинопрофесионалисти: режисьорите Васил Гендов и Петър К. Стойчев, продуцентът и киноразпространител Димитър Азманов, филмовият диригент и музикален оформител Георги Антонов и др. В книгата са включени техни кратки биографични справки, както и информация за изданията, в които са публикувани оригиналните текстове. Антологията е снабдена с показалци на цитираните имена и филмови заглавия.

още →
Кино и ОбществоКиноиндустрия

Нови данни за стари филми и за техните създатели

В богатия документален архив на Българската национална филмотека (БНФ) се съхраняват две машинописни странички, създадени на 19 юли 1960 в София и озаглавени „ЙОХАН РОЗЕВ”. ...

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Чавдар Мутафов и Фани Попова-Мутафова – радикалната двойка на българската филмова мисъл

Взаимосвързани в живота и в творчеството си, а и във възгледите си за изкуството и киното, те са сред постоянните сътрудници на сп. Нашето кино ...

още →
Кино и Общество

Конференция с международно участие по проект „Кинокултура, изкуства и национални образи в България (кино.бг). формиране на обществената значимост на филмовата култура в периода между двете световни войни“ – ТЕМИ НА ДОКЛАДИ И УЧАСТНИЦИ

още →
Кино и Общество

Конференция с международно участие по проект „Кинокултура, изкуства и национални образи в България (кино.бг). формиране на обществената значимост на филмовата култура в периода между двете световни войни“ – ПРОГРАМА

още →
Йосип Новак Кино и ОбществоКиноиндустрия

Хърватин в полите на Витоша. Дейността на кинематографиста Йосип Новак в България (1934–1954)

През 1934 дългогодишният театрален актьор и режисьор Петър Константинов Стойчев (1879–1945) заминава за Белград, където влиза във връзка с кинооператора Йосип Новак и звукооформителя Стефан Мишкович.. Стойчев разработва филмов сценарий за музикална мелодрама и, за да материализира успешно проекта си, озаглавен „Песента на Балкана”, има нужда от висококачествени професионалисти с опит в реализацията на звукови филми.

още →
Реклами за „Лудият певец” във в. „Мир” Кино и ОбществоКино и Публика

Многошумната пролет на 1930-а година. Навлизането на озвучителните апаратури в софийските кина Петър Кърджилов

В статията за първи път се проследяват хронологично основните събития, свързани с преоборудването на българските киносалони със звуковъзпроизвеждащи инсталации през 1930 година. Наред с това са представени различните технологични практики за предаване на синхронен звук и говор в хода на филмовата прожекция. Процесът на навлизане на тези технически нововъведения в българския показ и филмово разпространение е разкрит като процес на остра конкуренция между различните кинопритежатели. Косвено са представени различните методи за реклама и популяризация чрез масовия и специализирания печат на новата звукова форма за съществуване на киноразвлечението. Документирана е точната последователност на процесите и са посочени първите звукови и говорящи филми, които се прожектират на български екран.

още →
Кадър оф филма "Македония" (1923) Кино и Общество

Съдбата на филма „Македония” (1923–1924)

Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923 е създаден един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) и считан от киноисториците на Република Северна Македония за „начало на македонското филмово творчество“. Създаването на филма и неговата съдба са забулени в легенди и полуистини, част от които са осветлени в изследването на Петър Кърджилов, което може да прочетете тук в секцията „Библиотека“.

още →
Кино и ПубликаКинокритика

,,Филмови трохи“ – българската визитка на световния Петър Увалиев

Преди да емигрира принудително в Англия, Петър Увалиев оставя значим обем от критическо творчество в България. Това се случва предимно през 30-те години на ХХ век, когато пише рецензии и изкуствоведски наблюдения на страниците на различни печатни издания. Те са събрани в книгата Филмови трохи, съставена от изследователя Костадин Костов.

още →
Кино и ОбществоКинокритика

Периодичният печат в България за филма ,,Бай Ганьо‘‘ (1922) на Васил Гендов

,,Освен режисьор Васил Гендов е и сценарист на творбата, разработил литературната ѝ основа по мотиви от произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо. Невероятни разкази за ...

още →

Книга на Ана Гъргич за най-ранното кино на Балканите

Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022) е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.

още →
Киното и Другите Изкуства

Концепцията за пресечните точки в съвременното историческо изследване на изкуствата

Основен фокус на внимание са проблемите пред изследователите на историята на изкуствата в България през ХХ век. Обсъжда се идеята за търсене на полета на пресичане на разнообразни елементи и тенденции в различните изкуства – театър, кино, литература, изобразителни изкуства, музика. Студията за първи път е публикувана в сборника „Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век“, С., Институт за изследване изкуствата – БАН, 2015, с. 23–45.

още →
Кино и ПубликаКинокритика

Спорът между „Нашето кино“ и „Кинозвезда“/“Киновестник“

В историята на българската журналистика има десетки, ако не и стотици примери за блестящи полемики. Специализираната кинопериодика дава своя принос и в това специфично поле за изява, чрез един непопулярен, но много любопитен спор. Става въпрос за разразилото се съперничество между смятаното от българската киноистория за най-авторитетно издание от този период – Нашето кино (1924-1936) и Киновестник (1924-1925), който през 1925 се слива с Кинозвезда (1920-1929). Публикацията на д-р Росен Спасов е поместена за първи път в сп. ,,АРТизанин'', бр. 2/2017.

още →
Иван Ст. Андрейчин КиноиндустрияКиното и Другите Изкуства

„Неизвестно до днес продължение на „Синема”“

Петър Кърджилов анализира историята на двете части на „Синема“ от Иван Ст. Андрейчин и как се оценяват те в българското кинознание.

още →
Кино и Общество

ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ С КИНОКАМЕРА: ЗАГАДЪЧНИТЕ ЛЮБА И НИКОЛА КУТИНЧЕВИ

Студията представя историята и богатия личен архив на Люба Кутинчева, пребивавала многократно в Азия през 1920-те и 1930-те години. Сред различните свидетелства за нейните пътешествия са и първите филмови ленти, заснети от българин в тази част на света. (опис на снимката: ДА - София, ф.1328к, оп.1, а.е.18, л.37)

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Златан Дудов за българската кинопреса през 1924

Когато през лятото на 1924 след почти двегодишно отсъствие 21-годишният Златан Дудов се завръща за няколко месеца в София от Берлин, той е приятна изненадан от изобилието от български филмови списания. "Нашето кино" публикува неговата статия за съвременната българска кинопреса.

още →
Кино и ОбществоКино и Публика

Васил Гендов – патриархът

Киноведите Петър Кърджилов и Александър Донев разговарят по повод изложбата „Васил Гендов. Живот между театъра и киното“, отбелязваща 130 години от рождението на пионера на българското кино.

още →