Начало

II сегмент

III сегмент

IV сегмент

Край

Блог
Начало
II сегмент
III сегмент
IV сегмент
Край
Както е известно голяма част от филмите на Васил Гендов са унищожени или изчезнали след бомбардировките над София по време на Втората световна война.
Осмите летни олимпийски игри (ЛОИ) – последните, организирани под ръководството на Пиер дьо Кубертен, се провеждат през 1924 година – от 4 май до 27 юли в Париж (Франция). Във връзка със събитието Българският олимпийски комитет (БОК) и Българската национална спортна федерация (БНСФ) – основани през 1923 с поръчението да осигурят участието на наши спортисти в VIII ЛОИ, организират състезания по някои от олимпийските спортове (тогава 19 на брой) с цел да селектират национални отбори, които да заминат за Париж, за да представят държавата ни за втори път (след 1896) на грандиозния за времето си планетарен спортен форум. Поредицата от надпревари, проведени предимно в София, бива неофициално наричана (най-вече в периодичния печат) „Българската олимпиада”.
Книгата на Ана Гъргич Early Cinema, Modernity and Visual Culture. The Imaginary of the Balkans (Amsterdam University Press, 2022) е първи опит да се представи ранното кино на Балканите в цялото му многообразие и сложност – не като паралелно съществуване на отделни национални прото кинематографии, а като единен феномен, резултат на поредица от исторически, социални, културни и художествени фактори.
Хроникално-документалният филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925) е несъмнено една от най-ярките творби, създадена в периода 1920–1940. Продължаващите проучвания извадиха на бял свят находки, които не променят драматично известното за филма, но обогатяват познанието за него.
Текстът дискутира проблема за изучаване на актьорската игра в ранното българско кино. Поставен е акцент върху необходимостта от разглеждане на естетическите, психологическите, социо-културните и политическите аспекти на динамиката на взаимодействието на актьора-творец със социума, които определят етапите при развитието на актьорското изкуство в българското кино, специфичните методи на работа, подхода към ролята, работата с режисьора, публичното възприятие на образите, формирането на актьорския екранен имидж, новаторството и пр., в контекста на цялостното развитие на изкуствата в Европа и в сложната политическа, обществена и културна ситуация в България между двете световни войни.
На 25 февруари 1909 в рубриката „Подлистник” на в. „Свободно слово” е публикувано есето „Синема” на Иван Ст. Андрейчин. То е появява две години и ...