Блог

Нови находки в стари вестници

Хроникално-документалният филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925) е несъмнено една от най-ярките творби, създадена в периода 1920–1940. Продължаващите проучвания извадиха на бял свят находки, които не променят драматично известното за филма, но обогатяват познанието за него.

Хроникално-документалният филм „Атентатът в „Света Неделя” (1925) е несъмнено една от най-ярките творби, създадена в периода 1920–1940, който е предметът на изследването, осъществявано в момента от участниците в проекта „Кинокултура, изкуства и национални образи в България (КИНО.БГ)” на Института по изследване на изкуствата при БАН. Затова и решихме да публикуваме в нашия сайт текст, припомнящ съдбата на култовата кинохроника, която се оказа, че е оставила в българския периодичен печат следа, значително по-дълбока, отколкото се предполагаше досега. Продължаващите проучвания извадиха на бял свят находки, които не променят драматично известното за филма, но обогатяват познанието за него. Тъй като новооткритите материали не са публикувани досега, си позволяваме да представим част от тях на читателите на сайта  bgkino.com., съзнавайки, че те са дребни, ала безценните камъчета, които спомагат да бъде попълнена информационната „мозайка” на „Атентатът в „Света Неделя”. Факсимилето на обширния репортаж от мястото на събитието, публикуван в софийския всекидневник „Зора” (Екзекуцията на 3-мата конспиратори. – Зора, г. VII, № 1779, 29.V.1925, с. 3), удостоверява, че обесването на атентаторите е било заснето с „два кино-апарата”. Рекламите във пловдивските вестници „Юг” (Хроника. Кино-Екзелсиор. – Юг (Пловдив), г. VII, № 1975, 17.VII.1925, с. 1; с. 1 [рекламно каре]) и „Борба” (Театър и кино. Кино-Екзелсиор. – Борба (Пловдив), г. V, № 1274, 18.VII.1925, с. 2; с. 2 [рекламно каре]; Хроника. Кино-Екзелсиор. – Борба (Пловдив), г. V, № № 1277, 22.VII.1925, с. 1) засвидетелстват присъствието на филма върху екраните в града под тепетата, а тази от в. „Варненски новини” (Варненска поща, г. X, № 204, 8.VI.1925, с. 1 [рекламно каре]) доказва, че е бил прожектиран и в морската ни столица.

Петър Кърджилов

Петър Кърджилов

Завършва ВИТИЗ/НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” (1980), асоцииран член на сектор „Екранни изкуства” към Института за изследване на изкуствата при БАН. Автор на над 3000 журналистически материала, на над 150 научни публикации (някои от които са преведени на английски, китайски, сръбски, румънски и македонски), на 24 книги, 12 от които са посветени на историята на българското кино, сред които: „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896–1915)” (2016) и „Загадките и времената на „Българан е галант” (2017) и двете публикувани от Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, „Кинохроники, заснети в Македония по време на три войни (1912–1918)” (2018, Македонски научен институт), „The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans” (2020, в 2 тома) - издание на „Cambridge Scholars Publishing”. Най- новата му книга излезе в края на 2022 - "Летопис на нямото кино в София (1896 -1933), написана в съавтроство с Ирина Китова и Зорница Кръстева. През 2020 е награден от Министерството на културата с почетния знак „Златен век” (с огърлие) за „постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на културата”.