За ,,Бай Ганьо‘‘ самият Гендов пише в своите мемоари: ,,Филмът беше отнет от ръцете на кооперацията и пропътува из провинцията като се експлоатираше от лицето Топлийски за сметка на дружеството на българските слепи. За мен обаче остана едно само необяснимо. Защо Топлийски се разпореждаше с филма като със своя собственост, когато се експлоатираше от името на българските слепи и защо филмът остана у него, където го завари и национализацията през 1948 година. Днес филмът е собственост на музея на Българска кинематография, където се и съхранява.‘‘[1]

По информация от филмовия фонд на БНФ, копието най-вероятно е заведено от самия Гендов, когато той е създавал горепосочения музей. Тогава  за съжаление не се е извадил протокол за завеждането на копието – най-вероятно не е имало такава практика, така че не можем да знаем със сигурност кога и от кого са заведени копията, които БНФ съхранява до ден днешен. 

Така или иначе, това с което разполагаме, запазено до днес са 4 негоряеми копия на филма – два позитива и два негатива по 845 м. Те са копирани от нитратните копия на филма. Като времетраене са 24 минути, дигитализирани с теле кино в стандартна дефиниция. За съжаление, най-вероятно при някои от копиранията на филма се е получил много неприятен декадраж.

Т. нар. ,,досие на филма‘‘, съхранявано в отдел ,,Документация‘‘ на БНФ съдържа машинописна версия на междукадровите надписи на филма и монтажен лист. И двата документа са изготвени от Г. Кепев съответно през 1960 и 1961. Експерименталният вариант на филма, който беше показан във филмотечно кино ,,Одеон‘‘ на 7 декември 2022, изготвихме с Александър Донев и колегата от БНФ – филмовият експерт Ангел Радев. Според монтажния лист подредихме разбърканите четири части на филма и добавихме междукадровите надписи. Те до известна степен изясняват сюжета, който виждаме на екрана. По този начин достигаме до максимално близка версия на филма, прожектиран през 1922 и 1923, а филмът стана малко по-дълъг – 30 минути. Смятам, че с добавянето на тези надписи и след намиране на решение на проблема с декадража с помощта на новите дигитални технологии, ще можем да направим една подобаваща реставрация на ,,Бай Ганьо‘‘, тъй като картината е добре запазена.

[1] Гендов, Васил., Трънливият път на българския филм. 1910-1940 Мемоари, София: Българска национална филмотека, 2016, Велико Търново: Фабер, 2016, с. 156