На 06. 04. 2023, в рамките на София филм фест, беше издадена и представена книгата ,,Златан Дудов. Правият път към киното‘‘ с автор Александър Донев. В нея изследователят набляга на ранните години от живота на Дудов и тяхната връзка с творческото му развитие, преплетено с възгледите му върху човека, обществото и света.   

Златан Дудов емигрира в Берлин почти веднага след като завършва Трета мъжка гимназия в София в края на 1922. ,,Тук той идва уж да „следва“ архитектура, а всъщност се отдава на сцената и филма, започва да посещава актьорски курсове и да се подготвя за ка­риера в театъра и киното. (…) Важен ранен етап от формирането на неговите филмови и въобще естетически възгледи е половинго­дишното му сътрудничество със софийското списание „Нашето кино“, започнало да излиза от април 1924 и издавано от Панте­лей Матеев (Карасимеонов).‘‘, заключава Донев.

На страниците на най-дълголетното (излизало от 1924 до 1936) и най-авторитетно българско филмово списание от периода между двете световни войни Златан Дудов публикува 9 материала. Първият е от септември 1924, а последният от април 1924. Терористичният акт в църквата ,,Св. Неделя‘‘, осъществен от Българската комунистическа партия на 16. 04. 1925, освен че парализира редица дейности в страната, става и директна причина за няколкомесечно прекъсване на ,,Нашето кино‘‘ до 01. 09. 1925. Александър Донев изказва достоверно звучаща хипотеза, според която именно прекъсването на изданието е причина и за прекъснатото сътрудничество, състоящо се единствено от кореспонденции. Засега не са открити документални доказателства за последващи контакти между Дудов и Карасимеонов. От публикуваните текстове не става ясно какви точно са взаимоотношенията между двамата, но в светлината на тези разсъждения най-интересна се явява публикацията ,,Нещо за ,,Нашето кино‘‘ и другите‘‘ в бр. 24 от 31 октомври 1924. В него Дудов не крие възхищението си, че в България излизат цели три специализирани печатни издания за кино (другите две са ,,Кинозвезда‘‘ и ,,Киновестник‘‘). Освен това обаче се възмущава от разделението в обществото и призовава към обединение не само в сферата на киното и културата, но и в по-широк, общочовешки смисъл.

Никак не е учудващо, че Карасимеонов е респектиран от своя млад кореспондент. Златан Дудов изпраща своите материали всяка седмица през целия месец октомври 1924 без секунда закъснение. Текстовете са разнотипни и включват преводи със собствени размишления, аналитичен портрет на Хени Портен, едно интервю и една рецензия за документален (културен) филм. Отличават се със стил и висока езикова култура, макар и на места да прозира младежка наивност. Характерен белег е, че всички те, независимо от тематиката си защитават киното и изразните му средства. Дудов е наясно с езика на киното и неговата непрекъснато увеличаваща се мощ и възможност за въздействие върху публиката. За него няма съмнение, че висококачествените целулоидни произведения са тъждествени с творбите на традиционните изкуства.     

В тези критически текстове на Златан Дудов личи задълбочен личен поглед върху проблематиката, добри познания върху оригинала, когато става въпрос за превод и умело използване на езиците – както български, така и немски. А докато ги пише е само на 21 години…