Преди почти 100 години в София, най-вероятно през лятото и есента на 1923, е заснет един филм, наричан още „Македония в образи“ (Македониja во слики) и считан от киноисториците на Република Северна Македония за „начало на македонското филмово творчество“. Създаването на кинотворбата и нейната съдба са обвити в легенди и поставят много въпроси, голяма част от които намират отговор в изследването на Петър Кърджилов, което може да прочетете тук в секцията „Библиотека“.
Филмът е документален и за негови автори, без това да е напълно потвърдено, се считат Арсений Йовков (1882-1924) и Георги Занков (1886-1949) – публицисти, издатели на вестници, представители на левицата във ВМРО. Според Петър Кърджилов несъмнено те са „основните, „непосредствени инициатори на филма“, а и негови „реализатори” (организатори)“. Все още остава неизяснен въпросът кои точно са режисьорът и операторът. Запазеният непълен вариант, който се намира днес в Кинотеката на Македония, е дигитализиран и може да бъде гледан тук: https://www.youtube.com/watch?v=deWDEPukZos. Неговата продължителност е 16 минути и 7 секунди.
Филмът е съставен от три условно свързани изобразителни пласта, обединени от темата „Македония“. Първият включва чернобели фотографии на поредица ярки исторически фигури, взели дейно участие в борбите за освобождението на Македония – апостоли, регионални ръководители, организатори, четници, повечето от които са наречени „войводи”. Включени са също така духовници, книжовници и просветители (Кирил Пейчинович и братята Димитър и Костантин Миладинови). Вторият изобразителен пласт включва изгледи от емблематични македонски градове, някои от които са представени с фотографии, докато други (главно градове в тогавашната територия на Царство България) са заснети в панорамни кинокадри. Сред тях ярко впечатление прави кратък филмов епизод, озаглавен „Сцени от Дебърския бит“. В него сред доста беден екстериор (каменна ограда на черква, селски плетове, купи сено) са заснети млади мъже и жени в типични дебърски носии, Те играят хоро, перат или позират закачливо пред камерата. Третият финален мотив и кулминация на филма е заснетото шествие по софийските улици, пренасящо мощите на Гоце Делчев. Те са изровени от гроба му в Македония, пренесени нелегално през границата и са изложени на 2 август 1923 в църквата “Света Неделя”, където остават една седмица за всенародно поклонение.
От внимателния преглед на филма могат да се направят някои първоначални заключения. Реалистично е да се предположи, че „Сцени от Дебърския край“ е нещо като възстановка, снимана вероятно край София. Ако е била заснета на локация в Дебърско, би трябвало да има конкретна местна забележителност, а в случая екстериорната среда не е особено конкретна. Теорията, че режисьор на филма е Борис Грежов, също изглежда най-реалистична, заради неговия македонски произход и факта, че по това време той най-вероятно се е намирал в България. Няма солидни аргументи за тезата, че филмът е заснет от чуждестранен екип. Едва ли европейска филмова компания би се заинтересувала от шествие заради излагането за поклонение на ковчеже с мощите на герой от местно значение, и то убит преди 20 години. Това няма как да се сметне за новина, която би заинтересувала международната публика. От своя страна, серията фотографии на войводи и книжовници, както и заснети пощенски картички, е доста архаична концепция за сериозен чуждестранен екип, работещ през 1923 година.
Забележителното в този филм е, че македонските българи са използвали най-модерната медия, за да запечатат шествието, тази национално-политическа акция, и във връзка с нея да създадат подобен апотеоз (според техните възможности и разбирания) на своята кауза. Този факт разкрива зараждащата се в началото на 1920-те все по-силна вяра в силата на кинематографските образи и във възможностите им да упражняват политическо и национално-консолидиращо въздействие. Редно е да се подчертае, че, както и в много други ранни филми, значението на „Македония“ (1923) не се определя от качеството и съдържанието на творбата, преценявани от съвременна гледна точка. От огромна важност е изборът на средството, на медията, предпочетена като носител на посланието. Това говори за ясно осъзнаване на неимоверно порасналата роля на киното в живота на обществото.
Създаването на филма и неговата съдба са обвити в поредица легенди и поставят много въпроси, голяма част от които намират отговор в изследването на Петър Кърджилов, което може да прочетете тук в секцията „Библиотека“.
