Блог

Български футболни филми от 1924

Осмите летни олимпийски игри (ЛОИ) – последните, организирани под ръководството на Пиер дьо Кубертен, се провеждат през 1924 година – от 4 май до 27 юли в Париж (Франция). Във връзка със събитието Българският олимпийски комитет (БОК) и Българската национална спортна федерация (БНСФ) – основани през 1923 с поръчението да осигурят участието на наши спортисти в VIII ЛОИ, организират състезания по някои от олимпийските спортове (тогава 19 на брой) с цел да селектират национални отбори, които да заминат за Париж, за да представят държавата ни за втори път (след 1896) на грандиозния за времето си планетарен спортен форум. Поредицата от надпревари, проведени предимно в София, бива неофициално  наричана (най-вече в периодичния печат) „Българската олимпиада”.

Великденският предолимпийски футболен турнир в София (27 април – 4 май 1924) на филм

„Гвоздеят” в „Българската олимпиада” съвсем очаквано се оказва футболът – най-популярният у нас и тогава, и сега спорт. Мачовете, предвиждани да се изиграят през „великденската седмица” (27 април – 4 май), наричана „Светла” и посветена на всенародни празненства в чест на Възкресение Христово, стават известни като „Великденските футболни турнири”. Тяхното тържествено начало бива поставено на самия Великден (27 април) – „с голяма манифестация на всички спортисти от цяла България”. От понеделник започват мачовете между „различните градове” – 20 на брой от цялата страна. На 22 април е изготвена програмата на турнира, след като „се тегли жребие” за реда на двубоите[1].

Оказва се – още на 17 април 1924, че БНСФ готви за футболните запалянковци и друга приятна изненада, канейки „букурещкия клуб „Ромкомит” за едно състезание в София през време на великденските футболни турнири”, които „ще се произведат вероятно на хиподрома, който усилено се ремонтира”. Оповестена бива и целта на поканата – „да се изнесе пред спортистите, които не са имали случай да видят сериозни състезания на футбол, едно голямо състезание, в което вероятно ще вземе участие някой от софийските първи спортни клубове”[2].

„Грамадната подготвителна работа за футболните турнири на Националната спортна федерация, специално на Главния изпълнителен комитет-игрите, е вече почти привършена – уверява на 24 април спортният журналист на в. „Пряпорец”, останал скрит зад инициалите М. Б. (М. Бърнев). – Един от най-трудните въпроси, именно игрището за състезанията, понеже игрището „Юнак” за сега е негодно за игра, се разреши много сполучливо от Националната федерация, която създаде на хиподрома едно удобно игрище, което е снабдено и с трибуни и ще побира много повече зрители, отколкото това на „Юнак”. Мачовете между разните градове в България ще се играят по елиминатуарната система. Засега са известни мачовете само за първия рунд, за който съобщихме”[3].

Тези редове от спортната рубрика на всекидневника, озаглавени „За турнирите”, биват предшествани от материала „Ромкомит” в София”, посредством който М. Б. информира, че „преговорите с букурещкият спортен клуб са вече привършени и последния е телеграфирал, че утре тръгва за България. „Ромкомит” ще играе в София само един мач, а именно с спортния клуб „Левски”, на първия ден на Великден”. „Днес замина за Русе г. Кр. Динков, подпредседател на „Левски”, за да посрещне гостите” – уверява репортерът, давайки да се разбере, че българският отбор „готви добър прием на ромънските спортисти”, очакващи се да пристигнат в София „събота сутринта” (26 април).

Идва му времето М. Б. да запознае (макар и накратко) читателите на „Пряпорец” и с „тима „Ромкомит”, състоящ се от ромънци и италианци, сега попълнен с играчи унгарци. В състава му влизат трима играчи от ромънския национален тим, между които е и известния ромънски вратар Паулини”. Оказва се, че „Ромкомит” и „Левски” вече са се срещали – на 13 октомври миналата година в Букурещ, когато след „отлична игра” завършват при резултат 1:1. Журналистът не пропуска възможността да направи реклама на предстоящия мач, изказвайки предположението си, че той „ще бъде един от най-интересните през този сезон”, „поради добрия състав на „Ромкомит” и отличната игра на „Левски”. Авторът припомня, че сблъсъкът ще се състои „на хиподрома, който е приспособен за футбол”, че на „поправените” трибуни са отредени „специални места за италианската и ромънска колонии”, че „предварителната продажба на билетите почва от днес”[4].

Оказва се също, че „Ромкомит” няма да бъде единственият румънски футболен отбор, гостуващ по това време у нас – във Варна очакват букурещкия „Трикольор”, който ще „се състезава с тамошния клуб „Тича” на „първия ден на Великден”[5].

В края на април или в първите дни на месец май излиза от печат поредният брой на сп. „Нашето кино”, който известява: „Дружество „Луна” се е наело да филмира всички спортни игри, които ще станат през време на българската олимпиада в София. Филма ще бъде дълъг 600 метра. Снимките започнаха още в неделя през време на спортната манифестация. За голямо щастие, времето е слънчево и дава всички гаранции за един хубав филм. Филма ще бъде снет от оператора на „Луна” – Жан [Жан Парнак], който според нашите сведения, има похват към външните снимки. Ние очакваме с голямо любопитство резултатите от този ангажимент на дружество „Луна”[6].

Манифестацията на спортистите

На 27 април, неделя, Великден, „окриляни от духа на борците и силата на лъва”, в София се стичат „спортистите от всички краища на България”. „От рано още” те се събират на площад „Свети Крал” („Света Неделя”), където свещеникът Караламбев ги благославя. Оттам „тия девици, тия юноши и младежи, облечени в разноцветни форми” започват своята манифестация, стъпвайки „гордо” по софийските улици – „с обгорени лица, с коси, веяни от лекия пролетен ветрец, с калени тела”, „окичени само с едно знаме, знамето на Родината”. Начело на шествието е „конната чета на „АС 23”, развяваща знамето на БНСФ, и група девойки, носещи портрета на Васил Левски. Следват (по реда им в колоната) представителите на Приморската спортна федерация (Сливен и Ст. Загора), Тракийската (Пловдив, Т.-Пазарджик, Харманлий и Станимака), Югозападната (Кюстендил), Северо-българската (Русе, Габрово и Шумен), Бдинската (Видин, Лом, Враца, Плевен и Никопол) и Софийската, включваща клубовете: „Славия”, „Левски”, „Раковски”, „Футбол клуб”, „АС 23”, „България”, „Борислав”, „Спорт клуб”, „Бенковски”, „Спарта” „Звезда”, „Глория”, „Ботев”, „Жаботински”.

Маршируващите преминават по булевардите „Дондуков” и „Цар Освободител”, бурно акламирани от гражданите, които виждат „в тях хора, пропити с идея велика и мощна”, а пред Военния клуб са посрещнати с националния химн „Шуми Марица”, изпълнен от гвардейската музика. Спирайки се при паметника на Васил Левски, множеството изслушва посветения на него химн, изпят от хора на спортен клуб „Славия”, и кратката, ала „прочувствена” реч, произнесена от г. Д. Иванов. От думите на председателя на БНСФ става ясно, че Апостола, наречен „великий учителю!”, е „родоначалник на националния ни спорт”, че неговият пример „за повече дело, а по-малко думи” ще ръководи спортистите в опитите им да „издигнат” България.

След като поднасят венец на своя велик сънародник и се заклеват, че, „носейки знамето на спорта”, ще носят знамето на „българските идеали”, дефилиращите се отправят към Народния театър. Там хорът на „Славия” изпява „Шуми Марица” и „Мила родино”, а манифестацията бива закрита. В нея „особено добро впечатление направиха пловдивските спортни клубове – обобщава „Пряпорец”, – а от софийските „Левски”, „Славия” и „А.С. 23”[7].

Мачът „Левски” – „Ромкомит” 2:0

Журналистът М. Бърнев, източникът на изложената по-горе информация, не само е проследил сутрешната манифестация, но очевидно е смогнал да присъства и на мача между „Левски” и „Ромкомит”, защото втората част на обширната му статия „Здрава и мощна България” бива посветена именно на това „истинско тържество за спортна България”. Започнало „точно в 4 ч. и 40 мин.” на стадион „Хиподрума” в „присъствието на многохилядна публика”, между която тогавашните министри Иван Вълков (на войната) и Цвятко Бобошевски (на търговията, промишлеността и труда). Репортажът е жив, образен, изпъстрен с тогавашната футболна терминология, използвана напълно уместно и професионално от автора, но която въпреки това звучи необичайно за днешното ухо. М. Бърнев посочва, че „играта започна бавно, като противниците взаимно се изучваха”. Следват атаки на „Ромкомит”, „сполучливо отблъснати от голкипъра на „Левски”; „малка солова игра” на лявото крило на „Левски”; нападения на българите, парирани от „дефанса” на румънците; сполучливо „фланкиране” на дясното крило на „Ромкомит”, опасен шут на централния нападател, „париран от голкипъра на „Левски”; пропуски и на „центърфоруарда”, и на „вътрешната тройка”, и на „десния инсайт” на „Левски”… „Неспокойната публика” възнаграждава с бурни аплодисменти първия гол на „Левски”, отбелязан „към 20-те минути” от К. Иовович. При този резултат (1:0) завършва и „хавтайма”. През второто полувреме борбата „става още по-бърза и темпераментна”, „Ромкомит” опитва „да се реваншира”, но „единия голов дирек” помага на българите… „В 25 м. „Левски”, след издържана комбинационна игра, чрез Н. Мутафчиев, вкарва втория си гол. Този успех публиката възнагради с още по-голям ентусиазъм”. Изходът от играта почва да се очертава. Мачът завършва при резултат 2:0 в полза на „Левски”…

На този мач се вижда „както енергичната и обмислена игра на „Ромкомит”, така и елегантната и пъргава игра на „Левски”, с който ние можем да се гордеем” – заключава коментаторът, допълвайки: – Сблъсквайки се с противник, като „Ромкомит”, в екипа на който се намираха големи техници-футболисти, унгарци и италианци, тима на „Левски” показа превъзходната си тактическа подготовка”. В крайна сметка излиза наяве и една от основните причини както за поканата на „Ромкомит” за участие във Великденските футболни турнири, така и за определянето именно на този софийски отбор за противник на румънците: „Левски”, който съставлява структурата и по-голямата част от националния тим, издържа бляскаво своя изпит за предстоящата парижка олимпиада”[8]. Мачът със силния отбор на „Ромкомит” е замислен да бъде както „перла” на софийския турнир, така и сериозна проверка на българския национален отбор по футбол за скорошното му участие на олимпийските игри… Едно от косвените доказателства за това е едва ли случайният факт, че реферирането на мача, охарактеризирано като „много прецизно”, е било поверено на австриеца Леополд Нич (Leopold Nitsch, 1895–1977) – футболист на „Рапид” (Виена) и треньор, който през 1924 става първият селекционер на българския национален отбор, ръководейки тима месец и половина.

След мача футболистите на „Левски” манифестират из София. Вечерта състезателите и на двата отбора участват в банкет, даден в тяхна чест от италианската легация. В понеделник (28 април) те обядват заедно в ресторант „Император Диле”, след което в 19.00 ч. играчите на „Ромкомит” си заминават за Букурещ.

Междувременно на 27 април (неделя) във Варна букурещкият футболен клуб „Трикольор” побеждава с 2:1 местния „Тича”.

Мачовете между българските отбори

В понеделник (съгласно програмата) започват и мачовете между единадесеторките, представящи в рамките на турнира двадесет български града[9]. Някои от отборите са съставени от играчи на един и същ футболен клуб, но и има и сборни състави. Такива са например тимовете на Пловдив и Русе, които се срещат на полуфинала. След победа с 4:0 пловдивчани се класират за финалния двубой със софиянци, които също се оказват разнородна смес. „Въпреки своята младост”, „пловдивчани в едно0 късо време (5 дни) си създадоха едно завидно обществено мнение за отлични и сериозни играчи – коментира представянето на тракийските футболисти журналистът И. Н. не къде да е, а върху страниците на излизащото в Пловдив сп. „Кинозвезда”! – Не е вярно твърдението, че Пловд. тим бил се тренирал. Той е с случаен състав, когато другите градски тимове бяха почти от едни клубове”[10].

Оказва се, че Пловдивският градски тим е станал „опасен за всички” само „с един пробен мач”. Пловдивчани демонстрират „много добра връзка и отлична пасировка” и по време на финалната среща. „Отбраната и нападателната група особено” са „възхитителни в играта си”, „голкипара им” е „отличен”. „Общо – Пловдив биеше и държеше надмощие над София”. Въпреки това софиянци побеждават с 1:0 – посредством гол, отбелязан „още в началото, до като не бяха се окопитили и разбрали Пловдивци с кого играят, т. е. какви играчи имат насреща си”. За загубата допринася и съдията – „пловдивци вкараха един гол, свирен от рефера в положение „оф-сайд”. И. Н. порицава и поведението на „С. С. Ф. [Софийската спортна федерация], която извади отначало един Соф. тим, който игра с други градове и после, когато разбра, че Пловдив е силен противник, веднага промени изново състава на тима си. София требваше да държи до край един и същ тим”. След финала председателят на БНСФ Д. Иванов връчва отличия на достойните съперници – „I награда – медали на Софиянци, а II награда – медали на Пловдивчани”[11].

Филмите

Финалната среща между футболистите на София и Пловдив се играе на 4 май (неделя). След две седмици сп. „Кинозвезда”, очевидно отделящо специално внимание на спорта, известява: „Великденските Софийски фудболни турнири и жокейски надбягвания се снеха на кино. Ще имаме удоволствието да видим на екрана борбата между българските футболисти”[12].

Минава обаче повече от месец, докато на 28 юни вестниците „Мир” и „Пряпорец” първи съобщават, че „Театр Одеон днес, събота, и утре, неделя, представя първия български спортен филм „Спортните тържества в София” (27 април – 4 май т. г.), в които се представя нагледно не само манифестацията и мачовете между градските футболни турнири, но и така интересния мач „Левски-Ромкомит”[13]. Идентичен текст се повтаря и във в. „Утро”[14], и във в. „Зора”[15], който обаче в същите тези свои броеве, но на друго място, уверява, че заглавието на репортажа е „Великденските спортни тържества в София”[16], а прихода от прожекциите – „в полза на Националната спортна федерация”[17].

Филмът „Спортните тържества в София”, включващ кинокадри от манифестацията, от срещата „Левски-Ромкомит” и от мачовете между градските футболни отбори, очевидно е възбудил интереса на зрителите, защото в средата на октомври „Мир” информира, че на предстоящите „две големи спортни кино-вечери” в „четвъртък [16-и] и петък [17-и], 8 ч. вечерта, уреждани от Спортен клуб „Левски” в „салона на I-ва дев. гимназия” ще бъдат показани: „1. Великденски турнири, мача Левски–Ромкомит; 2. Чарли Чаплин. Свири оркестра на Левски. Цени на местата 10 и 5 лева”[18].

Любопитна подробност е фактът, че след сто дни „Ромкомит” отново гостува в България. „На 2 август т. г. пристига в Варна италиянския тим от Букурещ, „Ромкомит”, на който тима се състои от 7 италиянци, 3 унгарци и 1 ромънец – известява „Мир”, – където ще се състезава на 3 същия месец с тамошния с. к. Владислав. Играта ще се ръководи от професионалния арбитър англичанина мистер Ролтон”[19].

Същият брой на вестника в същата рубрика, озаглавена „Спортни”, съобщава, че „на Илинден [2 август] Свищовското гимнастическо дружество ще отиде в Александрия (Ромъния). Там то ще даде игри. Музиката на втора пехотна дружина ще придружава юнаците. Правят се големи приготовления за това гостуване на юнаците”.

Автори и продуценти

На 6 февруари 1919 неколцина заможни „жители на гр. София” се събират в Търговската депозитна банка и „след размяна на мисли и обсъждания” решават да основат „акционерно дружество под името „ЛУНА”, което да функционира в областта на „развлекателната индустрия”, към чиято продукция изтерзаният през 7-годишния военновременен период българин жадно протяга ръце. Сред инициаторите са тримата братя финансисти Сабат, Рубен и Моис Давидови, адвокатът Герчо Бъчваров, архитектите Никола Маринов и Кирил Маричков (дядо на популярния вокалист на „Щурците”), Тодор С. Василев, художникът Димитър Панчев, Леон Шпетер, Кеворк Куюмджиян, д-р Христо Савов… Три дни по-късно те приемат устава на дружеството и размера на неговия капитал – 5 млн. лева. На 18 февруари търговското отделение при Софийския окръжен съд регистрира Акционерно дружество „Луна”, а на 3 март „Държавен вестник” (№ 343) огласява акта.

Целта на дружеството, подробно описана в устава му, е „да се занимава с уреждането, застройката и експлоатацията на всякакъв вид театри, кинематографи, фотография и фонографи, художествени, артистични, танцувални и др. зали, летни и подвижни театри”. Затова и то започва дейността си с „филмонаемна търговия”, но скоро се заема с производството на филми – предимно хроникално-документални. Ето защо тогавашният печат нарича институцията ту кино-фирма, ту киностудия, ту кино-къща, ту „кинематографно дружество” , именувайки я най често – „Луна филм”.

В началото снимките са дело предимно на Кеворк Куюмджиян, който единствен сред основателите има някакъв опит в киното, а и притежава собствена кинокамера. Затова и бива избран за технически директор на „Луна” (заменен впоследствие на този пост от Александър Гарибов). Постепенно работата зад камерата бива поета от Жан Парнак – най-активния кинооператор по това време у нас и сънародник на Куюмджиян, от фотографа Иван Плачков (завърнал се след войната от руски плен), от помощник-оператора Кочо Петров, подпомагани от Васил Бакърджиев.

Живеещият в България арменец Магърдич (Жан) Парнак е служител на „Луна филм” още от основаването на фирмата. Той е асистент-оператор на игралните филми „Лиляна” (1921) и „Под старото небе” (1922), продуцирани от дружеството, води практическите занятия на курсистите от „кино-техническия отдел” на филмовата школа при студията. Жан Парнак е оператор на „пътеписите” „Искърското дефиле” и „Локорско” (1921), на кинохрониките „Празникът Кирил и Методи” (1921), „Александър Стамболийски открива дековилната линия Хасково–Раковски” (1923), „Спортните тържества в София” (1923) – охарактеризиран като „първия български спортен филм”, „Атентатът в храма „Св. Неделя” (1925) и по-специално сегмента „Обесването на атентаторите”

Футболните ни национали – кинозвезди

Един от отборите, предопределени да представят царството ни на VIII ЛОИ, е футболният. Проблемът е, че тогава България няма свой държавен тим в този спорт. За изграждането му от нищото бива привлечен Леополд Нич, който през март 1924 пристига  в София и започва усърдна работа, която скоро довежда до създаването на първия български национален отбор по футбол. На 13 май 1924 единадесеторката ни тръгва за Франция през Виена, където на 21 май дебютира на стадион „Симерингер Шпортплатц” срещу Австрия, чиито национали ни побеждават с 6:0. На 28 май Леополд Нич извежда играчите си на парижкия стадион „Коломб”, където нашите дебютират на олимпийски терен срещу тима на Ирландската свободна държава (Ейре), от който губят с 0:1.

Оказва се, че епизоди от този исторически двубой са били увековечени посредством кинокамера. „Футболния мач между България и Ирландия, който се състоя на 28 м. м. на Парижката Олимпиада е снет на филм – огласява на 8 юни сп. „Кинозвезда”. – Понеже резултата от играта е спорен – филма ще послужи за арбитър. Последния се изготовлява и в най-скоро време ще бъде демонстриран пред едно жури. Ако от прожекцията се види, че ирландците са вкарали гол от положение „Офсайд” – играта между България и Ирландия ще се смета завършена с резултат 0:0”[20].

Оказва се, че нашумялата напоследък система ВАР (Видео асистент рефер) не е от вчера, че киното и футболът вървят ръка за ръка още от своето раждане, че преди 100 години българите сме участвали в един от първите опити да се оборят решенията на спорно футболно съдийство с помощта на целулоиден „арбитраж”.


[1] Програмата на турнирите . – Пряпорец, г. XXVI, № 89, 22.IV.1924, с. 2

[2] „Ромкомит” в София . – Пряпорец, г. XXVI, № 85, 17.IV.1924, с. 2

[3] Спорт. За турнирите. – Пряпорец, г. XXVI, № 91, 24.IV.1924, с. 2

[4] Спорт. „Ромкомит” в София. – Пряпорец, г. XXVI, № 91, 24.IV.1924, с. 2

[5] Спорт. Ромънски спортни клубове в България. – Пряпорец, г. XXVI, № 92, 26.IV.1924, с. 2

[6] „Дружество „Луна”. – Нашето кино, г. I, № 3, 1924, с. 3

[7] Бърнев, М. Здрава и мощна България. Манифестацията на спортистите. – Пряпорец, г. XXVI, № 93, 29.IV.1924, с. 2

[8] Бърнев, М. Здрава и мощна България. „Ромкомит” – „Левски”. – Пряпорец, г. XXVI, № 93, 29.IV.1924, с. 2

[9] Спорт. Състояли се мачове. – Пряпорец, г. XXVI, № 93, 29.IV.1924, с. 2

[10] И. Н. Спортен отдел. Крайния мач – Пловдив–София. – Кинозвезда (Пловдив), г. III, № 22, 18.V.1924, с. 7

[11] И. Н. Спортен отдел. Малко нещо за играта. – Кинозвезда (Пловдив), г. III, № 22, 18.V.1924, с. 7

[12] Спортен отдел. Киното и спорта. – Кинозвезда (Пловдив), г. III, № 22, 18.V.1924, с. 6

[13] Новини и съобщения. Театр и музика. – Мир, г. XXX, № 7209, 28.VI.1924, с. 2; Театр и събрания. – Пряпорец, г. XXVI, № 140, 28.VI.1924, с. 2

[14] Утро, г. XIV, № 4469, 29.VІ.1924, с. 2

[15] Театър и събрания. – Зора, г. VI, № 1510, 29.VI.1924, с. 2; № 1511, 30.VI.1924, с. 4

[16] Зора, г. VI, № 1510, 29.VI.1924, с. 2; Спорт. Софийска спортна федерация. – Зора, г. VI, № 1511, 30.VI.1924, с. 4

[17] Зора, г. VI, № 1510, 29.VI.1924, с. 2

[18] Новини и съобщения. Спортни кино-вечери. – Мир, г. XXX, № 7300, 16.X.1924, с. 2

[19] Новини и съобщения. Спортни. – Мир, г. XXX, № 7232, 26.VII.1924, с. 2

[20] Кино-вести. – Кинозвезда (Пловдив), г. III, № 25, 8.VI.1924, с. 4

4 май 1924: Откриването на VIII летни олимпийски игри в Париж
27 април 1924: Манифестацията на българските спортисти в София, с която се откриват Великденските футболни турнири
Част от българските отбори, участващи във Великденските футболни турнири
„Румънската връзка” в историята на българския футбол
Оскъдните съобщения в печата отпреди близо 100 години, свидетелстващи за заснемането и показването на „футболни филми” у нас или в чужбина, но с българско участие
Петър Кърджилов

Петър Кърджилов

Завършва ВИТИЗ/НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” (1980), асоцииран член на сектор „Екранни изкуства” към Института за изследване на изкуствата при БАН. Автор на над 3000 журналистически материала, на 135 научни публикации (някои от които са преведени на английски, китайски, сръбски, румънски и македонски), на 23 книги, 11 от които са посветени на историята на българското кино, сред които: „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896–1915)” (2016) и „Загадките и времената на „Българан е галант” (2017) и двете публикувани от Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, „Кинохроники, заснети в Македония по време на три войни (1912–1918)” (2018, Македонски научен институт). Най-новата му книга „The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans” (2020, в 2 тома) е издание на „Cambridge Scholars Publishing”. През 2020 е награден от Министерството на културата с почетния знак „Златен век” (с огърлие) за „постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на културата”.