С този сайт отваряме вратата към  едно пространство, в което ще обсъждаме историята на българското кино. То обаче ще бъде разглеждано не толкова като сбор от теми и сюжети, индивидуални стилове и художествени тенденции, а като общ знаменател и спояващ елемент за цялостната култура на нацията. Фокусираме се върху един конкретен времеви отрязък: периодът между двете световни войни на ХХ век. За нашите цели го разглеждаме, заключен не между началото и края на някакви военни действия, а между две споразумения с дълбок политически смисъл:  Ньойския договор и Виенския протокол за присъединяване към Тристранния пакт.

Това са малко повече от две десетилетия, през които киното се превръща в истинско популярно занимание, то обхваща всички социални слоеве, образователни и възрастови групи. Почти всички значими български интелектуалци и художествени творци намират форма да изразят отношението си към него. Мнозина от тях са запалени кинозрители, повлияни от неговите идеи и начини за виждане на действителността.

По своята достъпност и завладяваща всеобхватност киното през 1920-те и 1930-те години е това, което е Интернет за първите две десетилетия на XXI век. То е възприемано като синоним на прогреса, вълшебно средство за забавление, общуване и познание, но и като заплаха за утвърдените морални норми. В същото време постепенно се превръща в доходоносна индустрия: съвсем категорично за кинопоказа, разпространението и филмовите услуги, почти никога за сферата на производството и за самите творци.

В центъра на нашето внимание стои възникването на българската филмова култура, разбирана не толкова като комплекс от художествени идеи, резултат на целенасочено творчество, а като социален феномен, като практики за потребление и рецепция, за формиране на публики и зрителски предпочитания, за взаимен обмен на влияния между киното и другите изкуства. В много отношения тези процеси оказват по-дълготраен ефект върху статута на конкретното изкуство в публичната среда от чисто художествените факти. Разбира се, поредица други политически и социални фактори определят огромната популярност на киното в българското общество през 1950-те, 1960-те и 1970-те години, но един от най-важните все пак е наследството на онази културна значимост, оформена и развита през десетилетията между двете световни войни.